Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи (Преброяване`2023).
Въпреки че корените му са от Го̀ра, Нуредин от малък живее в столицата Тирана, където завършва езикова гимназия с английски и испански език. Продължавайки образованието си, през 2009 г. дипломира "Право на Европейския съюз" у нас, а в Тирана изкарва втора магистратура - "Право на институциите и управление на държавата". Понастоящем е доктор по миграционно право, има собствена адвокатска кантора в албанската столица, заклет преводач е към българското посолство и подпомага с различни дейности своите сънародници от българското национално малцинство.
Питаме Нуредин как се пробива сам в една толкова конкурентна сфера като правото, не е ли трудно?
"Не бих казал. Всеки човек, който иска да бъде успешен, трябва да разчита основно на себе си. А трудности винаги има. Животът е такъв, че ако не се сблъскаш с трудности, няма как да успееш и да станеш силен. Лично аз се ориентирах към миграционното право, следвайки опита на семейството ми. Нашите винаги са работили в държавната администрация, а баща ми, дядо ми и прадядо ми, всички те са с висше образование и са имали виждането, че човек трябва да се образова, да се бори и да постига целите си. Ето защо, на всички хора от българското малцинство аз казвам, че е важно да продължават образованието си, да не спират да се обучават. Това е единственият начин да успеем в живота. Иначе няма как да работим за нашия етнос, за нашето бъдеще."
Въпреки че отдавна е излязъл от Го̀ра, Нуредин Нурединай не спира да работи за каузата на българите в Албания и за по-доброто им бъдеще.
"Откакто имам договор с българското посолство като заклет преводач, повече от 10 години, аз работя за българската кауза. Постигнали сме много неща, но ни чака още много работа. Районите на българите трябва да се развият, да имат нормална инфраструктура, добри училища, а българската култура да достига по-лесно до нашите хора. Понякога това е трудно, заради отдалечеността и лошата инфраструктура.
За нас, които живеем в големите градове, е лесно. Но за хората, които живеят по селата, не е така. Те нямат достатъчно информация, не знаят какво става около тях и по света. Например, не знаят, че имат възможност за стипендии при обучение, не знаят, че като българи могат да получават висше образование в България, субсидирано от държавата, не знаят, че въпреки по-стария си говор, те владеят един и същи език с българите в България и, че много бързо и лесно могат да се адаптират в България и в българските университети. Със същия език, който те говорят вкъщи, могат да успеят в България, дори без специални езикови курсове".
Що за хора са българите от Гора? И как може да им се помогне, така че по-бързо да почувстват подкрепа?
"Честно казано, хората от Гора са познати с това, че са много любознателни и, че обичат да учат. Много от тях работят в държавната и общинската администрация, в частни организации, в бизнес сектора. И са успешни навсякъде. Защото те са отворени към другите, нямат предразсъдъци, които да се превръщат в пречки. Но всеки процес има нужда от време. Имайки предвид и през какви исторически периоди сме преминали – комунизъм, преход към демокрация и пр., нещата не могат да се развият за година-две.
Вече споменах, че хората нямат достатъчно информация и не знаят, че България ги подкрепя, не знаят къде и какво да търсят. И сега е най-подходящият момент ние да им обърнем повече внимание, да инвестираме в техните училища, да инвестираме в хората, така че те да продължават да спазват традициите си, да защитават културните си ценности и българската си идентичност. Това е нашата задача, която изисква и време, и търпение".
В района на Го̀ра работят много млади учители, които също искат доброто за своите съграждани, но също - да се самоусъвършенстват и да станат по-добри в професиите си.
"Това е факт – млади са на възраст, но имат огромно желание да дадат своя принос към образованието – потвърждава наблюденията ни Нуредин. - Искат да продължат образованието си, да завършат магистратура в България, след което да се върнат и да приложат знанията си тук, на български. Надявам се, че ще постигнем успех. Работим затова, а и по закон имаме право да откриваме курсове по български език".
До неотдавна много българи не знаеха, че имат свои сънародници и в Албания, че има стара българска общност. Но, по думите на Нуредин Нурединай, това много бързо се променя.
"Когато аз бях студент, никой от моите колеги не знаеше, че в Албания има българи. Като им казах, че съм българин, никой не ми повярва, въпреки че говорех български. Дори, след като им показах удостоверението си за български произход, всички останаха учудени как така в Албания има българи. Ами, така е, има. Историята го показва. Но, днес ми се струва, че вече повече хора знаят за нас, а и има малко повече информация в медиите. И слава Богу, защото всички сме работили за това – поне българската държава да знае, че има българи в Албания.
А отношението на албанците към българите тук е прекрасно. Отнасят се към нас с уважение, приемат ни като част от обществото, като близки приятели. Дори има една поговорка, която казва, че най-добрият ни съсед е съседът българин".
Т.е. нормално и добре се интегрирате в албанското общество, така ли?
"Да. И ще дам пример от моя живот. Когато започнах училище, аз не знаех албански език. Вкъщи сме си говорили само на български. Но не съм имал никакви пречки. И като българин не съм имал проблеми - нито в училище, нито в университета, нито в квартала, в който живея. Баща ми, който работи в държавната администрация, също никога не е имал пречки заради произхода си".
И накрая, посланието на Нуредин към българите в България и по света…
"Нека не забравяме откъде идваме, да работим за съхраняване на нашата идентичност, да опазваме традициите и културата си. Светът е потънал в консуматорство. А то унищожава идентичността и собственото ни усещане какви сме, кои сме и откъде и идваме. Не може всичко на този свят да бъде материално. Затова – нека се върнем към себе си и човешките ценности".
Снимки: Красимир Мартинов, личен архив - facebook.com/nuredinaj.nuredin
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Той работи една от най-престижните и най-интересните професии. Лицето му е познато по цял свят, но хората обикновено си го представят с долепена до брадичката цигулка Страдивари. Гост на Радио България е Райнер Хонек, концертмайстор на прочутия..
Дъжд / Сняг
Дъжд
Мокър сняг
Сняг