Според данни на статистическия институт на Сърбия от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка –основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко.
„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм” – казва Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш. Основната роля на българските медии в Сърбия, според Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.
Повече по темата прочетете и чуйте в публикацията – За българите в Сърбия и мисията на българския вестник „Ново Братство“ от колекцията на Радио българия. Повод да припомним това интервю е Денят на Западните покрайнини – 8 ноември.
Съставил: Елена Каркаланова
29 април слага началото на Страстната седмица през 2024 година. Период, в който православните християни в България се подготвят да посрещнат светлото Христово Възкресение. Непосредствено след големия християнски празник Цветница , който напомня..
Тази година се навършват 40 години от първата българска експедиция за изкачване на най-високия връх на планетата – Еверест. На 20 април 1984 г. върхът е изкачен без кислородна маска от 41-годишния Христо Проданов по най-трудния западен склон. Той..
На 18 април отбелязваме Световния ден на радиолюбителите. На тази дата през 1925 г. е основана Международната радиолюбителска организация IARU. В България началото на организираното радиолюбителско движение е положено през 1926 г., когато се..