Според данни на статистическия институт на Сърбия от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка –основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко.
„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм” – казва Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш. Основната роля на българските медии в Сърбия, според Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.
Повече по темата прочетете и чуйте в публикацията – За българите в Сърбия и мисията на българския вестник „Ново Братство“ от колекцията на Радио българия. Повод да припомним това интервю е Денят на Западните покрайнини – 8 ноември.
Съставил: Елена Каркаланова
Когато имаме специален повод, по който се срещаме с близки или приятели, в знак на уважение и за спомен, обикновено им поднасяме подарък, допълнен с някоя красива картичка. В миналото получената картичка е запазвана като скъп спомен и дори..
Велики Четвъртък е един от двата дни в Страстната седмица , в които багрим яйцата за Великден. Традицията повелява с тази важна задача да се захване най-възрастната жена в семейството, като първото яйце винаги се боядисва в червено. Според..
29 април слага началото на Страстната седмица през 2024 година. Период, в който православните християни в България се подготвят да посрещнат светлото Христово Възкресение. Непосредствено след големия християнски празник Цветница , който напомня..
Разкъсана облачност