Според данни на статистическия институт на Сърбия от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка –основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко.
„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм” – казва Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш. Основната роля на българските медии в Сърбия, според Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.
Повече по темата прочетете и чуйте в публикацията – За българите в Сърбия и мисията на българския вестник „Ново Братство“ от колекцията на Радио българия. Повод да припомним това интервю е Денят на Западните покрайнини – 8 ноември.
Съставил: Елена Каркаланова
С обичая сурвакане започват първите часове на Новата година в България, според народната традиция. Това е обредно обхождане на къщите от групи с деца или ергени, които потупват със сурвачка членовете на семейството, животните, постройките и изричат..
Българската цигуларка Албена Данаилова е първи помощник на концертмайстора Райнер Хонек в новогодишния концерт на виенските филхармоници на 1 януари 2024 г. Диригент ще бъде Кристиан Тилеман. Преди да придобие известност, Албена Данаилова е..
Нощта преди Рождество Христово във фолклорната ни култура е позната с няколко имена. Разбира се, най-често я наричаме Бъдни вечер, а основният смисъл на традициите и ритуалите за празника са добре известни – това е празник на смирението,..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно