Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Как свободното слово остана несбъдната мечта за българската демокрация

Снимка: БНР - архив

В България, датата 10 ноември 1989 г. се възприема като начало на прехода от социализъм към демокрация. Следват три десетилетия на бавно пренастройване на българското общество. Първоначалната радост и надежда за по-добър живот обаче постепенно отстъпват място на разочарованията. Старата система на управление е заменена от институции, в които се прокрадва корупция, клиентелизъм и интереси на олигархични структури. Промените, за които обществото жадува, са изкривени и опорочени. С течение на времето, населението на България обеднява, а разочарованието от водената политика намира израз в голяма емигрантска вълна от наши сънародници, решили да заживеят трайно зад граница в търсене на по-справедлив и уреден живот.

Голямата обществена енергия от 90-те години на м.в. постепенно се свежда до спорадични изблици на гражданско недоволство по един или друг повод. Сътресенията, които изживява България през годините, се отразяват и на българските медии. Изчезват сериозните и аналитични издания, а вместо тях публиката се задоволява с новините и коментарите в жълтата преса. Журналистите, които имат смелост да търсят отговор на неудобни въпроси, губят работата си, срещу тях се оказва натиск, а често и съдебно преследване. Последните данни на международната организация „Репортери без граница“ (RSF), базирана във Франция, недвусмислено показаха, че България вече е на 111 място по свобода на словото, между Гвинея и Непал.

С преки наблюдения върху развитието на медийната среда през изминалите години, пред микрофона на Радио България застанаха двама журналисти, заемали ръководни позиции във важни медии от началото на прехода.

Медиите са огледален образ на гражданското ни общество. Да имаш позиция в журналистиката, се припокрива с понятието за гражданска позиция“ - отбелязва

В началото на 90-те години Иво Инджев е директор на БТА, след това оглавява Асоциацията на европейските журналисти като вицепрезидент. Води политическо предаване „В десетката" по bTV(2000 -2006г.). Днес той има блог, а публикациите му се препечатват в редица чужди медии, сред които и немския сайт Eurotopics.



„През 90-те години българската журналистика може да е била по-наивна, но беше по-истинска от гледна точка на сблъсъка на мнения – анализира Инджев. – Тогава можеше от пръв поглед да познаеш коя медия каква позиция има. Това не беше нито тайна, нито цел на българските медии тогава. Ние сме журналисти и знаем, че има различни жанрове и не трябва да се бърка безпристрастното отразяване в новинарството с публицистиката, където е точно обратното. Хората четат коментар на публицист, за да разберат неговата позиция, а не накрая да видят жалкия коментар, че бъдещето ще покаже дали е бил прав или не. С това авторът се измъква и не дава мнение. Публицистиката е вземане на позиция преди всичко, но това не всеки може да си го позволи. Да, възможно е човек да си промени позицията, под натиска на събития и информация. В крайна сметка ние събираме факти и това ни отличава от останалите видове. В рамките на един живот човек е в състояние да си промени мирогледа, позициите, но стига да не е с користна цел. Но е много лошо, че си заслужихме отрицателното отношение на обществото, говоря в множествено число, защото не искам да се правя на изключение. Хората сами преценяват кой къде стои“.

Според Бойко Станкушев, работил през годините в БНТ като репортер, новинар и директор на най-популярните телевизионни програми през 90-те, независимите медии намаляват. Това е защото години наред институциите в България, които представляват отделните власти, без изключение, дават мило и драго да подчинят независимите журналистически гласове.


„От началото на прехода, всички имаха голямата надежда, че оттук нататък свободните човешки гласове, в частност свободните журналистически гласове, няма да бъдат мачкани и репресирани. Българското общество не успя да повлияе на парламента да изработи законодателство, което да гарантира на България, като една, макар нова демокрация, по-достойно място. Истината е, че по свобода на словото сме се сринали надолу в класацията поне два пъти. Има страни в Европа, които дори не са част от ЕС – Албания, Сърбия, Черна Гора, които са по-напред по свобода на журналистическото говорене. Ние сме много, много под тях и за мен това е най-голямата тревога“.

Снимки: БНР -архив, facebook.com/ivo.indzhev, БГНЕС

Още от категорията

143 години от рождението на Пейо Яворов

На 13 януари отбелязваме 143 години от рождението на големия български поет и деец на освободителното движение в Македония Пейо Яворов. Роден през 1878 г. в Чирпан, още 17-годишен младият Пейо, както цяло едно поколение българи, родено около..

обновено на 13.01.21 в 15:13

За празника Кръщение Господне

Голям господски празник, отбелязван още през II век от новото летоброене, до IV в. църквата го чества заедно с Рождество Христово, а общият празник се наричал Богоявление. По-късно било прието Рождество да се празнува на 25 декември, а Кръщение..

обновено на 06.01.21 в 09:54

Арменците в България отбелязват Рождество

На 6 януари арменците отбелязват Рождество и Богоявление. Тази година заради пандемията Арменската църква в София ще излъчи Светата литургия онлайн. Това каза за БНР Вартануш Топакбашиян, главен редактор на вестник „Ереван“.  В този ден арменската..

публикувано на 06.01.21 в 08:05