82 % от българските ученици на 15-16 годишна възраст вече са употребявали алкохол. Това показват данните от новия доклад на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD), на базата на проучване в 35 европейски държави. Изводът: употребата на алкохол остава висока сред подрастващите в Европа, като средно над три четвърти (79%) от учениците са употребявали алкохол през живота си и почти половината (47%) през последния месец. Макар и числата да са стряскащи, тенденцията е за сравнително постоянен спад, като нивата сега са по-ниски в сравнение с 2003 г., когато и двата показателя достигнаха пик – съответно 91% и 63% (88% и 65 % за България), твърдят експертите.
Намалява и „тежкото епизодично пиене“ сред учениците. През 2019 година 42на сто от анкетираните тийнейджъри в България са споделили, че им се е случвало да употребят пет питиета за един ден, като за Европа този процент е 34. Пик в това отношение е отчетен през 2007 г. – 43% за ESPAD и 47% за България. Данните показват, че разликата между половете в разпространението на този модел на употреба на алкохол се е стеснила с времето. Интересното обаче е, че в страната ни момичетата имат превес – 44% са декларирали такова поведение, докато то се е случвало при 39 % от момчетата. И за да има база за сравнение ще посочим, че в останалите държави от проучването съотношението е следното: момчета 36%, момичета 34%. Промените в регулациите за употребата на алкохол на национално ниво може да са допринесли за намаляването й сред младите хора, същото важи и по отношение на тютюнопушенето, констатират анализаторите.
България е на второ място след Словакия по ранно започване на употреба на цигари и на първо място по ежедневната им употреба сред 16-годишните. Но цялостната тенденция е към спад на тютюнопушенето сред учениците.
Новите данни обаче разкриват високо разпространение на пушенето на електронни цигари – употребяват ги 40% от европейските младежи-пушачи. В страната ни електронните цигари също са добили популярност и българските ученици са на шесто място по ранно начало на употребата им.
Намалява употребата на незаконни наркотици, но има загриженост за високорисковата употреба на канабис, лекарствата с рецепта и новите психоактивни вещества, констатира анализът на резултатите от проучването.
Средно 1 на 6 ученици (17%) съобщават, че са използвали незаконни наркотични вещества поне веднъж в живота си. България е сред държавите където има значително намаление на употребата на някакво наркотично вещество поне веднъж в живота спрямо предишното проучване – от 30% през 2015 г. на 19% през 2019 г.
Най-популярният опиат сред учениците си остава канабисът, като 16 % от европейските младежи са го употребявали поне веднъж в живота си. В България употребата на канабис е малко над средната за Европа. Отново прави впечатление, че в в страната ни относителният дял на момичетата леко превишава този на момчетата по показателя „употреба на канабис поне веднъж в живота“ – нещо, което се отчита в само още две европейски страни – Словакия и Малта.
Доза оптимизъм има във факта, че България е една от държавите, в които учениците най-малко употребяват лекарства без лекарско предписание с цел дрогиране (4,3%). В Европейските страни 6,6% от анкетираните съобщават, че са използвали транквиланти или успокоителни, а 4% болкоуспокояващи, „за да се надрусат“.
Хазартът е превърнал в популярна дейност сред учениците в Европа, като 22% от анкетираните съобщават за залагане в поне една игра през последните 12 месеца. България е над средното европейско ниво в това отношение, а 11% от българските ученици са участвали поне веднъж през последната година в онлайн залагания за пари. Оказва се, че риск от пристрастяване има при 7,4% от българчетата.
60% от децата играят дигитални игри в учебните дни. В повечето страни момчетата прекарват два пъти по-дълго време, играейки игри, отколкото момичетата. Същевременно момичетата отделят повече време на социалните медии, често над 6 часа дневно.
Учените се надяват анализът на поведението на 15-16 годишните, осигурен чрез това проучване, да послужи за изработването на ефективни политики за защита на младежкото здраве. Двете национални институции, които си партнират в провеждането на проучването през 2019г. в България, са Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и Националния център по наркомании.
Редактор: Елена Каркаланова
Снимки: архив
Празнично и с почит към 143-ата годишнина от рождението на Владимир Димитров – Майстора, Градската художествена галерия в Кюстендил връчва Националната награда за живопис за 2024г. на името на знаменития художник. Владимир Димитров – Майстора:..
В събота , 1 февруари, на места в равнините и котловините защитени от вятър ще се образува мъгла или ниска слоеста облачност. Минималните температури ще бъдат между 0 и 5°, в София – около 1°. През деня ще преобладава слънчево време. По-често..
Българската православна църква (БПЦ) е единственият представител на традиционното за страната източно православие. Това решиха депутатите с окончателните промени в Закона за вероизповеданията. Поправката, че само БПЦ може да използва в..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана..