На 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие от Ньой сюр Сен, е подписан Ньойският мирен договор. Документът е наложен на България след поражението й в Първата световна война /1914-1918/. 

С парафирането на договора от министър-председателя Александър Стамболийски и от представители на силите победителки, от България е откъсната площ от 11 278 кв. км - Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия. 

В първите три години след този акт от отделените земи в България пристигат над 100 хил. бежанци, а 600 000 българи остават извън границите на родината. 

В резултат на сключеното споразумение страната ни е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 млрд. и 250 млн. златни франка. Но това не е всичко - на България е отнето правото да има своя наборна армия, модерни военни технологии, флот и авиация. Позволените сухопътни сили включват платена войска от 20 000 души, жандармерия от 10 хиляди души и 3 хиляди души погранична стража, с които държавата да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Договорът влиза в сила на 9 август 1920 г. 

В наши дни, по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария", 27 ноември се отпебязва като Ден на народната памет.