На Св. Варвара е посветен четвъртият ден от декември, а паметта ѝ се почита и от православието, и от католицизма. В богослужението на този ден се изпълняват специални песнопения, описващи подвига ѝ.
„Да почетем Света Варвара. Съкрушила вражеските мрежи, всечестната се избави като птица от тях с помощта и оръжието на кръста“ , гласи тропарът за Св. Варвара.
Празникът е и част от българския фолклорен календар. Светицата се приема за закрилница на децата от болести, най-често от шарка, но и на внезапно починалите. Според легендата, св. Варвара се е родила в днешните български земи, в с. Елешница, наричано по онова време Илиопол. Може би това обяснява голямата популярност на светицата, както и множеството обичаи, предания и вярвания, свързани с нея.
През следващите два дни църквата чества Свети Сава (5 декември) и Свети Николай Мирликийски (6 декември). В народните вярвания Варвара е сестра на Сава и Никола, затова фолклорните празници са събрали и езически, и християнски елементи. Тази своеобразна триада е родила поговорката „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“. Това е и заглавието на материала от колекцията на Радио България, в който ще прочетете най-важното за трите празника.
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..