На Св. Варвара е посветен четвъртият ден от декември, а паметта ѝ се почита и от православието, и от католицизма. В богослужението на този ден се изпълняват специални песнопения, описващи подвига ѝ.
„Да почетем Света Варвара. Съкрушила вражеските мрежи, всечестната се избави като птица от тях с помощта и оръжието на кръста“ , гласи тропарът за Св. Варвара.
Празникът е и част от българския фолклорен календар. Светицата се приема за закрилница на децата от болести, най-често от шарка, но и на внезапно починалите. Според легендата, св. Варвара се е родила в днешните български земи, в с. Елешница, наричано по онова време Илиопол. Може би това обяснява голямата популярност на светицата, както и множеството обичаи, предания и вярвания, свързани с нея.
През следващите два дни църквата чества Свети Сава (5 декември) и Свети Николай Мирликийски (6 декември). В народните вярвания Варвара е сестра на Сава и Никола, затова фолклорните празници са събрали и езически, и християнски елементи. Тази своеобразна триада е родила поговорката „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“. Това е и заглавието на материала от колекцията на Радио България, в който ще прочетете най-важното за трите празника.
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..