Все още залягащи над учебниците, без диплома и практика, студенти по медицина застанаха на първа линия в болниците, за да отменят заболелите от коронавирус лекари и медицински сестри. Сблъсквайки се с първите си професионални предизвикателства, при това на непознат за световната наука терен – така бъдещите медици посрещат днешния студентски празник.

Третокурсничката Симона Минкова от Медицинския университет в Плевен чува в новините по радиото за нуждата от медицински специалисти в общинската болница в Свищов. “Нямаше как да остана безразлична, тъй като това е болницата, в която съм родена”, казва тя пред БНР. И вече втора седмица пътува между лечебните заведения в Свищов и Плевен, където също помага като доброволец в Ковид отделенията.

“Имах четири нощни смени в Свищов, а на следващия ден бях нощна в Плевен, но знаех, че няма да има много почивни дни и бях готова да поема този риск”, продължава тя.

В Свищовската болница, където не достигат медиците за пациенти с коронавирус, петима студенти се грижат за болните.

В карловската болница също няма достатъчно лекари и медицински сестри, а и част от тях са заразени с Covid-19. Затова и посрещат с отворени обятия тримата студенти по медицина.

24-годишната Лилия всеки ден пътува по 120 км между Пловдив и Карлово, за да поеме дванайсетчасовите дежурства в препълненото Ковид отделение. Най-малкия пациент, на когото е помогнала, е шестмесечно бебе.

“Сутрин минавам на визитация, пускам системи, включвам антибиотици, слагам абокати”, обяснява тя пред Нова ТВ.

“Работата е интензивна, но с много усилия успяваме да поддържаме положението под контрол”, добавя Венцислав, който е пристигнал в балканското градче чак от Варна с идеята да помогне на медиците и болните и да натрупа опит.

На прага да направим първа крачка към преодоляването на епидемията с идването на ваксините, положението в болниците остава изключително тежко. И всяка протегната ръка е добре дошла. Студентите по медицина, които се отзоваха на призива да застанат най-отпред в борбата с коронавируса, едва ли довечера ще празнуват. Но със сигурност на всеки следващ 8 декември ще си спомнят как им се е наложило за един ден да пораснат и да поемат отговорност наравно с професионалистите, в които един ден благодарение на своите смелост и самоотверженост ще се превърнат.

Редактор: Диана Цанкова

Снимки: БГНЕС и nova.bg