Гъвкавост и по-малко бюрократични спънки през следващия период на оперативните програми – това са част от ефектите на постигнатото в началото на декември споразумение по регламента на общите правила за достъп до структурните фондове на ЕС в периода 2021 - 2027 г. 

Две години отне на ЕК, ЕП и Съвета на ЕС, за да стигнат до споразумението, което ще позволи на държавите, общините и бенефициентите да имат яснота на какви условия и изисквания трябва да отговарят, за да получат европейско финансиране в следващите седем години. Според евродепутата Андрей Новаков, вече е напълно ясно как ще се разпределят средствата, които възлизат на 330 милиарда евро. Кое обаче е най-важното в общия регламент за достъп до тях?

Увеличеното съфинансиране към проектите означава глътка въздух и за републиканските бюджети на нашите държави членки, и за местните бюджети на нашите общини. Средствата, които по този начин те спестяват, ще могат да се насочат към други критични места. За мен беше важно, че успяхме да гарантираме прозрачността и контрола върху изразходването на европейските средства – както по отношение на измамите и на единния одит, така и относно публичността на информацията. По този регламент България ще получи 11,5 милиарда евро, което означава: 5 милиарда за регионално развитие, 2 милиарда за инвестиции в заетост, 1,5 милиарда за околна среда, 1 милиард - за енергиен преход и т.н.“

Сред ползите от постигнатото споразумение по регламента за многогодишната финансова рамка на ЕС е опростяването на бюрократичните процедури, твърди германският евродепутат Констанца Крел.

„Всеки от участниците в дискусията по темата се оплакваше от многото бумащина при кандидатстване по оперативните програми. Сега документите ще са в рамките само на 35 страници. Освен това, всички региони ще могат ефективно да участват в регионалната политика, тъй като предвидените средства са значителни.“

Гъвкавостта в прилагането на мерките в зависимост от потребностите е друго съществено постижение, смята Хайнц Хетмайер, представител на германското председателство на Съвета на ЕС. По думите му, в условията на Covid-19, кохезионната политика на съюза е показала, че е важен инструмент за гъвкава реакция при непредвидени обстоятелства.

„Както каза Констанца Крел, премахването на бюрокрацията улеснява работата на всички, които отговарят за реализиране на кохезионната политика на ЕС по места – в градовете, селските райони, в регионите, в държавните членки като цяло. Новите правила ще направят по-гъвкаво разпределението на ресурсите. Ще има и възможност за повече трансфери между различните региони.“

Как гъвкавостта на трансферите ще подпомогне преките ползватели на европейските средства, обяснява и Андрей Новаков. „По отношение на трансферите, осигурихме достатъчно гъвкавост между фондовете, между регионите и между оперативните програми. Така, в зависимост от това как върви усвояването на средствата и какви са  потребностите на бенефициентите, програмите ще могат да намаляват или да увеличават своето финансиране и ресурсите, с които разполагат. Досега беше трудно да се намери решение за трансферите извън фондовете.“ 

Снимки: eufunds.bg, БГНЕС, constanze-krehl.eu, zm-online.de