Преди 2-3 хилядолетия гората в България покривала над 80% от цялата ни територия. През годините този огромен горски масив постепенно бил изсечен, за да се превърне в земеделски земи и пасища. Така, в началото на миналия век, България разполагала с едва 15-20% горска площ. Благодарение на доброволен труд, усилията на лесовъдите и ежегодното залесяване, горите постепенно се възстановяват.
В наши дни, и особено през последните 30 години, на мястото на изоставени земеделски земи изникват отново милиони декари българска гора. Тя е около една десета от общата горска площ, но е застрашена от изсичане, заради възможността собствениците на земята да получат европейски субсидии:
„Все повече земевладелци и арендатори на общински земеделски земи виждат огромен шанс в това да спечелят лесни пари - пояснява пред БНР - "Хоризонт" експертът по горски политики Александър Дунчев. - Просто почистват самозалесили се пасища и ниви и получават едни бързи пари, което обаче води до унищожаването на тези самозалесили се гори по един безотчетен и много често незаконен начин“.
Често, земите са изоставени, защото не са подходящи за обработване. След самозалесяването се изсичат, но не се използват като пасища или за посеви... Според действащия Закон за горите прехвърлянето им в горски територии, става след запитване до собствениците дали искат земите да се прекатегоризират. Ако собствениците искат да си ги ползват като земеделски земи се поставя тригодишен срок с условие за тяхното почистване. При положение, че не го не го направят, статутът им автоматично се променя. На практика се получава така, че държавата стимулира изсичането на тези самозалесили се гори. Не са редки и случаите, когато собствениците, без да уведомят отговорните институции почистват незаконно земята си, както им е удобно. А за да се спре тази сеч, е необходимо държавата да намери баланс между интереса на собственика и обществените ползи. Важна е и експертната оценка - коя земеделска територия си заслужава да бъде запазена като такава и коя да стане гора:
"В момента тези самозалесявания на изоставени земеделски земи са всъщност лекуване на раните на природата, която си възстановява горската площ. Въпросът е какво да правим с тези гори, които не са малко. - Дали да ги изсичаме, за да получаваме субсидии за голи пасища, много често върху ерозирали терени, или да търсим финансови стимули за опазването им. А с увеличаването на горското покритие изпълняваме световните цели за спасяването на водните ресурси и смекчаването на климатичните промени.“
Редактор: Дарина Григорова
Снимки: Pixabay, архив, Ани Петрова
" Според правилата на църквата на едно място, на една канонична територия не може да има две православни църкви ." Така патриарх Даниил коментира пред журналисти решението на Върховния касационен съд да впише в регистъра на вероизповеданията..
Фонтанът в центъра на градина "Буката", разположена близо до "Баня Мадара" в София, е възстановен в оригиналния си вид с помощта на Столичната община. Всички елементи на фигурата са изработени наново от месинг в оригиналния им вид...
Бронзовата олимпийска шампионка от Париж в таекуондото Кимиа Ализаде подкрепи Националната кампания срещу насилието над и между деца "Бъди смел, бъди добър" на Държавната агенция за закрила на детето. " Тормозът и унижаването на околните не ви прави..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на "БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на..