Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Самозалесяването – естественото лечение на българската гора

Снимка: Pixabay

Преди 2-3 хилядолетия гората в България покривала над 80% от цялата ни територия. През годините този огромен горски масив постепенно бил изсечен, за да се превърне в земеделски земи и пасища. Така, в началото на миналия век, България разполагала с едва 15-20% горска площ. Благодарение на доброволен труд, усилията на лесовъдите и ежегодното залесяване, горите постепенно се възстановяват.

В наши дни, и особено през последните 30 години, на мястото на изоставени земеделски земи изникват отново милиони декари българска гора. Тя е около една десета от общата горска площ, но е застрашена от изсичане, заради възможността собствениците на земята да получат европейски субсидии:

„Все повече земевладелци и арендатори на общински земеделски земи виждат огромен шанс в това да спечелят лесни пари - пояснява пред БНР - "Хоризонт" експертът по горски политики Александър Дунчев. - Просто почистват самозалесили се пасища и ниви и получават едни бързи пари, което обаче води до унищожаването на тези самозалесили се гори по един безотчетен и много често незаконен начин“.

Често, земите са изоставени, защото не са подходящи за обработване. След самозалесяването се изсичат, но не се използват като пасища или за посеви... Според действащия Закон за горите прехвърлянето им в горски територии, става след запитване до собствениците дали искат земите да се прекатегоризират. Ако собствениците искат да си ги ползват като земеделски земи се поставя тригодишен срок с условие за тяхното почистване. При положение, че не го не го направят, статутът им автоматично се променя. На практика се получава така, че държавата стимулира изсичането на тези самозалесили се гори. Не са редки и случаите, когато собствениците, без да уведомят отговорните институции почистват незаконно земята си, както им е удобно. А за да се спре тази сеч, е необходимо държавата да намери баланс между интереса на собственика и обществените ползи. Важна е и експертната оценка - коя земеделска територия си заслужава да бъде запазена като такава и коя да стане гора:

"В момента тези самозалесявания на изоставени земеделски земи са всъщност лекуване на раните на природата, която си възстановява горската площ. Въпросът е какво да правим с тези гори, които не са малко. - Дали да ги изсичаме, за да получаваме субсидии за голи пасища, много често върху ерозирали терени, или да търсим финансови стимули за опазването им. А с увеличаването на горското покритие изпълняваме световните цели за спасяването на водните ресурси и смекчаването на климатичните промени.“


Редактор: Дарина Григорова

Снимки: Pixabay, архив, Ани Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Българската дипломация чества 145 години от своето основаване

В резиденция "Бояна" служебният премиер външен министър Димитър Главчев приветства дипломатическите служители на прием за Деня на българската дипломатическа служба – 19 юли и 145-годишнината от основаването на службата. "Дипломатическата служба със..

публикувано на 23.07.24 в 11:51

Няма активни пожари в страната, следи се обстановката по границата с Гърция

Няма действащи пожари в страната, съобщиха от вътрешно министерство. Пожарът в ямболските села Воден, Крайново и Странджа е локализиран по всички фронтове. Във вторник ще се направи обход и ако няма активни огнища, техниката и личният състав ще бъдат..

публикувано на 23.07.24 в 11:49

Село Гомотарци пази жива паметта и традициите във винопроизводството, но има и немалко проблеми

Видинското село Гомотарци има странна история. Някога е било на друго място, на километри от сегашното. След като страшна чума поразила голяма част от жителите му, оцелелите решили да изгорят къщите си и да търсят ново място за заселване. Избрали..

публикувано на 23.07.24 в 09:35