Тази година страхът от разпространението на коронавируса е приковал вниманието на хората навсякъде по света. Дори в многомилионната английска столица животът вече не е същия, споделя българката Сабина Неделчева-Уилямс. Повече от 20 години тя живее зад граница, а в Лондон е прекарала половината от тях. Спомня си щастливото начало на 2020 г., с приятни и ползотворни срещи на сънародниците ни в Лондон. После, всичко изведнъж замряло заради пандемията. Оттогава е затворена малката книжарница, а и ресторантчетата, където обикновено се събирали българите.

Животът в забързания град продължил, но с дистанция между хората. Така в момента работи и Сабина, която е илюстратор и преподава изобразително изкуство в британски колеж. Казва, че в Англия я отвежда не стремежът към доходна работа, а силата на съдбата, която я среща с брачен партньор от Острова. Потомка е на хора на изкуството, затова страстта към рисуването поддържа и в Англия.

„Работила съм като университетски преподавател, а и на други места, което не е било чистото изкуство, защото по света човек не може да се занимава с това изцяло. Но се радвам, че съм запазила способността да рисувам – споделя Сабина, която често преподава рисуване и илюстрация и на българи в Англия.– Лондон може да бъде доста тежък като енергия град, тъй като тук има много хора, струва ми се с предградията са 12 милиона. Като Ню Йорк и този град никога не спи. Сега всичко е по-различно, по-забавен е ритъмът. Аз съвсем наскоро преминах през боледуване с коронавирус. Изкарах го леко и за щастие не постъпих в болница. А хората от Отдела за емоционална и психологическа подкрепа в колежа където работя – всеки университет тук има такъв департамент – бяха невероятни. Те всяка седмица се обръщат към студентите, изпращат мейли, предлагат помощ денонощно, дори извън работното си време. Грижата за човека и неговото психическо здраве е много голяма. В Англия никога не съм се чувствала ощетена, защото съм чужденец. Винаги съм срещала топло, приятелско, подкрепящо отношение. Англичаните са резервирани към чужденци, но когато отдадеш вниманието и сърцето си в работата, тогава получаваш и тяхната пълна подкрепа.“

За Коледа и предхождащата празника Бъдни вечер в дома на семейство Уилямс задължително ще има нечетен брой постни ястия за вечеря. Както повелява българският обичай, прави се питка, домът се украсява, трапезата се прекадява с тамян. „Жената в дома внася тези традиции. Разбира се, уважава се и английската част от семейството“ – разказва ни Сабина.

„За мен коренът, културата, езикът са много важни в живота на човека. Аз имам силно чувство към четенето, говоренето и не мога да се лиша от тази хубава енергия, която носи българският език, българската песен. Моето дете може да не продължи живота си в България, но дори в чужбина се стремим да съхраняваме родните думи, речта и българския начин на мислене. Ние с това сме различни от другите народи, това е богатството ни. Дори съм си мечтала всеки българин, който не е бил в чужбина, поне за малко да поживее навън. Защото като се прибере, много повече ще цени българските традиции, ще ги уважава и още повече ще ги пази. България минава през продължителна криза, на никого не му е лесно там. Моите родители са в родината, а аз държа много на българското в себе си. Но всички ние, българите, имаме нужда от време, за да развием и повярваме в добрите си качества.“

Снимки: Facebook/Sabina N Williams