Изтичащата 2020 година преобърна изцяло представите за материалния свят, в който живеем. Сякаш пластовете в ценностната ни система се пренаредиха, за да потърсим истински важните неща в живота, които ни правят хора. А на тези, които губят посоката помагат пастирите, заели се с мисията да им покажат, че никога не е късно да открият пътя, щом вършат добри дела.

Както в храма, така и отдаден на каузи в помощ на нуждаещите се – така протойерей Серафим Янев разбира мисията си на духовник. Освен грижата за десетина храмове, той допринася и за откриването на социални центрове и всяко лято отваря за децата портите на Кремиковския манастир „Св. Георги Победоносец”, в който служи като игумен.

Заради множеството си човеколюбиви дела, отец Серафим бе номиниран за будител на годината в Националната кампания на БНР. Старае се, по време на летните лагери в манастира, да научи децата на вечните човешки ценности:

„Всеки лагер има две основни мисии – първата е децата да знаят, че Бог ни е приятел и винаги ще ни се притече на помощ, стига да го потърсим – казва игуменът. – И втората е, че от всички нас зависи какви хора ще бъдем, как ще се отнасяме един към друг и ще живеем заедно като общество. Тези ценности не са безсмислени и ще ни помогнат и на нас лично, и на народа ни.“ Цялото интервю с отец Серафим Янев чуйте ТУК.

Доброта, съпричастност и любов са основните човешки ценности, които отварят врати, разтапят и най-закоравелите сърца:

„Добротата е в нас самите“, убедена е писателката Здравка Евтимова. Нейните разкази и романи са четени и награждавани в много страни по света – САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Гърция, Израел, а отскоро и в Китай.

„И когато човек обърне своята добра страна към хората, той ражда в тях доброта − вярва писателката. − А що се отнася до съпричастността и любовта, това е основата, поради която човечеството е оцеляло и продължава да се развива – въпреки алчността, злостта и всички отрицателни емоции. Спомнете си само как хората в концентрационните лагери са намирали парченце ябълка и са я давали на някой болен.“

Съпричастността към болните, страдащите и бедните е силно застъпена в християнските традиции. Счита се, че в образа на бедния и окаяния се крие самият Спасител, който изпитва сърцата на вярващите. При мюсюлманите, грижата за бедните и раздаването на милостиня е особено застъпена по време на говеенето през Рамадан (на турски Рамазан) и Айд ал Адха (тур. Курбан байрам).

„Курбан байрам представлява пречистване на вярата, от всички недостатъци и съмнения, обяснява Ведат Ахмед, председател на Висшия мюсюлмански съвет в България. 

Празникът означава „сближаване“. От една страна сближаването е с Всевишния, а от друга – социално, т.е. с близки, роднини, съседи. Именно затова ислямската религия набляга на този празник, желаейки обществото да е сплотено, в него да има милост и състрадание.“  Тази година обаче празникът беше различен от останалите, заради наложените противоепидемични мерки и принудителното отчуждение между хората. Припомнете си чрез публикацията на Радио България.

Различен бе и най-големият християнски празник Възкресение Христово, когато някои, поради страх от заразяване се въздържаха от спасителното причастие. Слава Богу, противно на очакванията на скептиците, до пик на заразени с вируса сред причестилите се така и не се стигна  

„Църквата винаги е лекувала не само душите на хората, но и телата“,− подчерта пред Радио България отец Василий Сарян от столичния храм „Свето Преображение Господне“.



„Достатъчно много чудеса има, които го доказват и знаем, че в цялата история на църквата винаги Бог чрез Църквата е спасявал хората от бедствия, чуми и епидемии.“ Отец Василий призова хората да бъдат разумни и да се пазят от самовнушения: „Човек може да се разболее и да умре, ако си внуши, че е болен и обратното −с дълбока вяра в Бога, по чудодеен начин, са се излекували нелечимо болни. Така е и в този случай – вярата е тази, която ще ни спаси. Вярата – това е сила и ако ние сме убедени, призовавайки Божията помощ, нищо не може да ни покоси!“

Снимки: БГНЕС, facebook.com/Кремиковски-манастир