Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Сурвачката – магическата пръчка на българите

Снимка: БГНЕС

Първите часове на Новата година в България започват с обичая сурвакане – обредно обхождане на къщите от група деца или ергени, които потупват със специално украсена пръчка, наречена „сурвачка”, членовете на семейството, животните, постройките и изричат благопожелания за здраве, щастие и плодородие.

В различните райони на страната украсата и вярванията за сурвачката се различават, а може би едни от най-интересните са в Бургаския край, Югоизточна България. Според народните представи там, дърветета се делят на добри и лоши.

„За добри дървета се смятат крушата, яворът, черешата, дюлята, липата, глогът, трендафилът. Към лошите, или както ги нарича народът „дяволски дървета”, спадат трепетликата, дрянът, орехът, върбата – разказва Пламена Кирова, главен уредник в отдел „Етнография” на Регионалния исторически музей в Бургас. – В целия Странджански край се вярва, че под дряна седи Дяволът. Това е така от времето, когато Господ и Дяволът сключили облог помежду си, кой от двамата може да притежава най-ранния годишен плод. Дяволът видял, че дрянът цъфти пръв, избрал за себе си това дърво и седнал под него. Господ предпочел черешата и така спечелил облога.”

Населението в този регион избягвало да стои под дрян, защото вярвало, че под клоните му се събират юди, самовили и таласъми. Наред с това обаче здравината и жилавостта на дряна го превърнали в символ на здраве и дълголетие. И именно от свежо откършена дрянова клонка днес се прави сурвачката.

„По своята форма тя може да бъде пръчка или клонка. Сурвачката-пръчка може да бъде няколко вида – т.нар. рогалка, която е с 2-3 рогчета на върха, в горния си край може да е зацепена и застъргана, а може и да е гладка. В тези случаи пръчката обикновено се нашарва чрез плитка резба във вид на змиевидна спирала. А когато сурвачката е клонка, от срещуположните вейки се оформят 1, 2 или 3 кръга, защото кръгът е символ на единството, а пространството вътре в него е защитено. Той символизира и безкрайността, затова често е използван като символ в различни обредни действия” – обяснява Пламена Кирова.

Цялостният образ на сурвачката се асоциира със Световното дърво. Короната му символизира небесния свят, стволът – земния, а корените - долния, подземния или невидимия свят, който най-често е обитаван от злосторни демони.

Според народните вярвания, сурвачката има продуциращи свойства. Досегът с нея до хора, животни и всичко живо е на принципа на магията и магическата пръчка. Когато сурвакат, сурвакарчетата изричат пожелания за здраве, плодородие и богатство, които се приравняват на благословии.

Първите сурвачки не са се украсявали. Само в единия край дряновата пръчка се обелвала, за да заприлича на разцъфнало цвете – продължава разказа си Пламена Кирова. – После обаче, започват да ги украсяват с разноцветни вълнени конци, панделки, пискюли, наниз от пуканки и сушени плодове, бобени зърна, чушки, слагат се малки кравайчета, а много често се поставя „златна” или „сребърна” пара. Цялата тази украса отразява основния поминък в дадения регион.”

В Странджанския край съществуват и предписания за това, какво е правилно да се направи със сурвачката след като приключи ритуалът:

„След като изпълни своята обредна роля, която е да възстанови порядъка и реда, сурвачката не се пази, но не се и изхвърля просто така – уточнява Пламена Кирова. – Унищожаването ѝ след празника става по образно-магически ред, с който отново се стимулират растежът, здравето и плодовитостта. След като обходят къщите, децата хвърлят сурвачките върху покрива или на някое високо дърво, а също и в реката, за да не ги тъпчат. Сама по себе си сурвачката не притежава обредно-магически качества, тя ги придобива в ръцете на сурвакарчетата. Именно тогава тя става магическа.Затова е много важно и сурвакарите да бъдат здрави, да имат чисто сърце и чисти помисли.”

Снимки: burgasmuseums.bg

Още от категорията

“Да усетиш вкуса на Балкана” в село Орешак

Специалитети от традиционната троянска кухня, приготвени на място, ще могат да опитат днес гостите на кулинарното събитие “Да усетиш вкуса на Балкана” в село Орешак. В програмата са включени и изложения на местните производители на храни, кулинарни..

публикувано на 08.05.21 в 10:52

Магарешки истории

Понякога кротко и послушно, понякога инатливо, магарето е предан помощник на човека поне 5000 години, вероятно и повече. Така сочат историческите справки, в които ще намерите още куп любопитни подробности. Оказва се, че магаретата били използвани още..

публикувано на 08.05.21 в 09:10

Гергьовден отвъд трапезата и парадите

Днес в България е голям празник – Гергьовден! Денят на Св. Великомъченик Георги Победоносец е празник на храбростта и на Българската армия. С този ден се поставя началото на лятната половина от стопанската година, завършваща с  Димитровден (26.10)...

публикувано на 06.05.21 в 05:05