Научена в най-крехка възраст да гледа на света през състрадателни очи, Донка Паприкова до края на дните си дава утеха на болните, самотните, отчаяните. А след падането на комунизма възражда традицията на хосписите, в които възрастните хора получават не само храна, но и упование, че не вървят сами по своя път.
Благодетелката се ражда през 1915 г. в столично патриархално семейство с пет деца, в което състраданието е част от възпитанието.
По време на страшната туберкулозна епидемия след Първата световна война, майка й Траяна се грижи за болните роднини и води със себе си малкото момиче. „В предучилищната си възраст не съм разбирала болестта и смъртта, но по натъжеността на майка си се научих да споделям болките на другите“, спомня си Донка Паприкова. Завинаги тя ще запомни и думите на своя чичо – художникът Владимир Димитров-Майстора, че ще достигне Бога само с добри дела.
На милосърдие Донка Паприкова се учи и в католическото училище „Санта Мария“, където немските и австрийските „калугерки“ я вземат при визитите на болни ученички. След като завършва с отличие, тя следва германистика в Софийския университет и социални науки в Люцерн. Връщайки се в родината, започва работа като социален съветник във фабрика, но два месеца по-късно предприятието е национализирано. Оттам нататък посвещава всеки свой ден на грижи за сираци, бездомни и болни хора.
По примера на своята свекърва, която създава дом за сираци от войните, през 1989 г., заедно с няколко приятелки, Донка Паприкова основава дом „Майка Тереза“ и с помощта на дарения разнася храна в къщите на възрастни хора.
„Преди много години направих един клуб на пенсионера в дома си – разказва Донка Паприкова, чийто глас се съхранява в Златния фонд на БНР. – Целта ми беше да си опознаем съседите, защото се познаваме по външност, обаче не се поздравявахме. И ако е необходимо, един друг да си помагаме. Почнахме да се грижим за болни, бедни, страдащи хора. Вкъщи беше дошло едно младо момиче и то ми каза – Бабо Донке, ние им носим на болните суха храна, а те се нуждаят от нещо топличко, но къде можем да готвим? Отвърнах й – В моя дом. И така почнахме – с готвене. Но аз исках да вървим по стъпките на Майка Тереза, затова и имаме инвалиди, психически болни, деца с муковисцидоза, деца от улицата. Най-главното обаче са възрастните хора. Много непознати, чули отвън какво работим, се присъединиха и станахме над 70 души – сред тях много лекари и даже професори. Толкова много сме вече, че имаме доброволци безработни – не можем да им дадем работа, при все че никой от нас не получава пари.“
Пет години по-късно домът „Майка Тереза“ получава статут на благотворително дружество с името „Хоспис Милосърдие“ и става естествен правоприемник на едноименната организация на свекървата на Донка Паприкова. Така благодетелката прави няколко приюта, в които се грижи за терминално болни.
„Ние сме се научили да си казваме грешките в очите – казва още тя. – Даже се радвам, когато моите съратници ми правят някоя забележка, защото те са много много по-напред от мен. Аз все си представлявам една стълбичка, на която се качваме. Майка Тереза я гледаме някъде нагоре, но и тя не е на върха съвсем, а ние сме на някое стъпало. Прекрасни хора работят тук и трябва да си помагаме един на друг.“
Донка Паприкова си отива от този свят на 91 г. (ноември 2006 г.), оставяйки ни личния си пример и посланието да търсим добрата искрица в сърцето си.
„Всеки трябва да има една усмивка на устата – съветва тя. – Но да се усмихваме и на тези, на които не бихме искали. И като се усмихне човек, усмивката да бъде израз на душата и на сърцето. Трябва да се стараем да повишим качеството на любовта, а с любовта вече идва и мирът, и всички добри човешки страни.“
Снимки: личен архив
Животът на милиони хора по света, които живеят в низ от житейски предизвикателства – война, глад, бедност, изглежда неразбираем за Западния свят, част от който е Европа и България. Затова и приемаме разказите за подобни човешки съдби по-скоро като..
В началото на януари тази година една българка беше "коронясана" за "Най-добър комедиен продуцент в Чикаго за 2023" по време на Годишните награди за стендъп комици на чикагското списание "The Comedy Gazelle". "Благодаря на Чикаго, че гласува за мен...
Бесарабските българи са една от големите наши общности зад граница. Нещо повече – в брой единствен на вестник "Българска Бесарабия" от 1938 година е записано, че те са "неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на..