През новата 2021 година предстои да бъде направено 18-ото поред преброяване на населението и жилищния фонд в България. Както много други неща, кризата с Covid-19 осуети и тази дейност, планирана в периода 22 януари – 15 февруари. През миналия месец парламентът отложи това и даде възможност на Министерския съвет да промени датите за преброяването. Отлагането обаче не може да бъде повече от 9 месеца, тъй като според правилата на ЕС преброяването трябва да бъде проведено в рамките на настоящата година.

Най-мащабното статистическо изследване и един от основните източници за събиране на данни за броя и характеристиките на населението и жилищния фонд в страната е важно, защото осигурява пълна информация за броя и структурата на населението по пол, възраст, образование, икономическа активност, професия, икономическа дейност и други демографски, социално-икономически и етнокултурни признаци. А тя е нужна на широк кръг от специалисти във и извън управлението на страната, които чертаят стратегии и вземат управленски решения.

История на преброяванията у нас започва в Княжество България след приемането на 13 декември 1880 г. на специалния закон за това. Съединението от 1885 г. дава основателна причина и за второто преброяване, което се съотнася към 31 декември 1887 г. В края на XIX век пък Международният статистически институт одобрява набор от правила за провеждане на преброяване на населението и представяне на резултатите, които залягат в основата на приетия през 1897 г. Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък в Княжество България. В съответствие с него се извършват четвъртото преброяване, проведено към 31 декември 1900 г., и преброяванията през първата половина на ХХ век.

От началото на ХХІ век досега са проведени две преброявания. С тях се променя и традицията тази дейност да се прави в последния месец от годината. Вместо това, преброяването през 2001 г. се отнася към 1 март, а през 2011 г. – към 1 февруари.

Историята показва, че при всички преброявания до 1985 г., включително, населението на страната има положителен средногодишен прираст. Най-висок е той в периода 1921-1926 г. – 105 295 души, следва периодът 1927-1934 г., когато увеличението е със 74 900 души. Най-нисък положителен прираст е регистриран в периода 1976-1985, когато населението се е увеличавало средногодишно с 22 088 души. За първи път е регистрирано намаление в броя на населението в периода 1986-1992 г. – общо 461 332 души. Тенденцията обаче продължава и през следващите два периода: 1993-2001 г. и 2001-2011 г., съответно с 69 802 и 56 433 души средногодишно намаление.

Ако трябва да обобщим, от 1986 до 2011 г. населението на България е намаляло с 1 584 079 души. Докато намаляването в периода между 1986 и 1992 г. се дължи на емиграция от страната, то през следващите два периода преобладаващ дял заема отрицателният естествен прираст на населението, коментират експертите от НСИ.

Какво ще отчете статистиката с днешна дата, предстои да узнаем още през тази 2021 година.

Съставил: Красимир Мартинов