През новата 2021 година предстои да бъде направено 18-ото поред преброяване на населението и жилищния фонд в България. Както много други неща, кризата с Covid-19 осуети и тази дейност, планирана в периода 22 януари – 15 февруари. През миналия месец парламентът отложи това и даде възможност на Министерския съвет да промени датите за преброяването. Отлагането обаче не може да бъде повече от 9 месеца, тъй като според правилата на ЕС преброяването трябва да бъде проведено в рамките на настоящата година.
Най-мащабното статистическо изследване и един от основните източници за събиране на данни за броя и характеристиките на населението и жилищния фонд в страната е важно, защото осигурява пълна информация за броя и структурата на населението по пол, възраст, образование, икономическа активност, професия, икономическа дейност и други демографски, социално-икономически и етнокултурни признаци. А тя е нужна на широк кръг от специалисти във и извън управлението на страната, които чертаят стратегии и вземат управленски решения.
История на преброяванията у нас започва в Княжество България след приемането на 13 декември 1880 г. на специалния закон за това. Съединението от 1885 г. дава основателна причина и за второто преброяване, което се съотнася към 31 декември 1887 г. В края на XIX век пък Международният статистически институт одобрява набор от правила за провеждане на преброяване на населението и представяне на резултатите, които залягат в основата на приетия през 1897 г. Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък в Княжество България. В съответствие с него се извършват четвъртото преброяване, проведено към 31 декември 1900 г., и преброяванията през първата половина на ХХ век.
От началото на ХХІ век досега са проведени две преброявания. С тях се променя и традицията тази дейност да се прави в последния месец от годината. Вместо това, преброяването през 2001 г. се отнася към 1 март, а през 2011 г. – към 1 февруари.
Историята показва, че при всички преброявания до 1985 г., включително, населението на страната има положителен средногодишен прираст. Най-висок е той в периода 1921-1926 г. – 105 295 души, следва периодът 1927-1934 г., когато увеличението е със 74 900 души. Най-нисък положителен прираст е регистриран в периода 1976-1985, когато населението се е увеличавало средногодишно с 22 088 души. За първи път е регистрирано намаление в броя на населението в периода 1986-1992 г. – общо 461 332 души. Тенденцията обаче продължава и през следващите два периода: 1993-2001 г. и 2001-2011 г., съответно с 69 802 и 56 433 души средногодишно намаление.
Ако трябва да обобщим, от 1986 до 2011 г. населението на България е намаляло с 1 584 079 души. Докато намаляването в периода между 1986 и 1992 г. се дължи на емиграция от страната, то през следващите два периода преобладаващ дял заема отрицателният естествен прираст на населението, коментират експертите от НСИ.
Какво ще отчете статистиката с днешна дата, предстои да узнаем още през тази 2021 година.
Съставил: Красимир Мартинов
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес форум в Сингапур, в който участват представители на български и сингапурски компании. Държавният глава..
В дните 22 и 23 ноември Българската православна църква ще отбележи тържествено 100 години от освещаването на Патриаршеския ставропигиален храм-паметник "Св. Александър Невски". Цял един век катедралата е "свидетел на всички вълнения, надежди и..
В петък вятърът от юг ще се усили и ще бъде умерен и силен, в Предбалкана и в близост до северните склонове на планините от Южна България – бурен. Облачността ще бъде разкъсана, значителна над западните райони, но следобед от северозапад бързо ще започне..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..