Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Как София беше спасена от заличаване преди 143 години

София преди Освобождението, църквата „Св.София“
Снимка: Архив

Преди 143 години, в навечерието на 4 януари по време на Руско-турската война (1877-1878) София е била „на косъм“ да бъде опожарена, а населението й – избито до крак. Един непредвидим фактор обаче възпрепятства това и помага градът да остане непокътнат…

Годината е 1878. В мразовитата нощ на 3 срещу 4 януари до града долита далечният екот от топовни гърмежи. София е притихнала от страх. Януарският вятър злокобно люлее разположените от турците бесилки из града. Очаква се всеки момент освободителната руска войска, предвождана от генерал Гурко, да влезе в София.

В този драматичен момент турците разбират, че трябва спешно да напуснат града, в противен случай ще бъдат обградени и пленени. Комендантът Осман Нури паша заповядва изтегляне към Перник. И издава нареждане София да бъде опожарена, а цялото българското население да бъде избито. Властите предупреждават чуждите консули незабавно да напуснат заедно с имуществото си, защото София ще бъде подпалена. Ала в лицето на европейците османската власт среща решителен отпор.

Вицеконсулите на Франция и Италия – граф Леандър Франсоа Рьоне льо Ге и Виторио Позитано категорично заявяват, че ще останат в знак на солидарност с местното население. Към тях се присъединява австроунгарският вицеконсул Йозеф Валдхарт, както и главният равин на града Габриел Алмоснино, а протестът им в защита на София предизвиква сериозни дипломатически усложнения. Смелата постъпка на дипломатите обаче води до отмяна на заповедта за подпалване. И София е спасена…

Леандър льо Ге и Виторио Позитано
Османлиите вярвали, че суровата зима ще осуети опитите на руската армия да освободи града. Ала напразно! В навечерието на 4 януари, османските войски изпадат в панически бяг, въпреки численото си превъзходство. Това е моментът, в който руските войски атакуват, превземат конака и свалят турското знаме. Последните боеве се водят в района на с. Долни Богров, източно от София. На 4 януари 1878 г., около 11:00 часа, генерал Гурко стъпва на емблематичния за днешния столичен град „Орлов мост“. Посрещнат е с възторг и сълзи. Бъдещата столица на Княжество България е свободна.

Посрещане на генерал Гурко в София, художник Димитър Гюдженов
Днес софиянци са признателни на освободителите си, както и на европейските консули, проявили решителност и хуманизъм в критичен момент. Според историци техният протест е един от първите знаци на европейско единство и солидарност, намерило израз в днешния обединен Европейски съюз.

На 4 януари софиянци отбелязват 143-та годишнина от Освобождението на града си с благодарствен молебен в храма „Света Неделя“ и с традиционното поднасяне на венци и цветя на паметника на Българския опълченец. Църковните камбани също отекват в знак на признателност, за да ни напомнят за героизма и човешката солидарност.

Съставил: Венета Николова

Снимки: архив

Още от категорията

Уникални оръжия от периода на Освобождението показват в Плевен

До 18 март в къщата-музей „Цар Освободител Александър Втори“  в Плевен може да бъде видяна любопитната изложба, посветена на 143 години от Освобождението на България. Колекцията е част от проекта „Уникални реликви от Българското Възраждане и национално..

публикувано на 06.03.21 в 09:15

Задушница е!

В деня преди Месни заговезни, православните българи почитат паметта на своите любими покойници. Това е един от специално отредените дни, които църквата ни е определила да си спомняме за душите на всички починали. Те винаги се падат в съботния ден, по..

публикувано на 06.03.21 в 05:05
Бюст – паметник на Тодор Александров в Благоевград

140 години от рождението на Тодор Александров

На 4 март се навършват 140 години от рождението на войводата Тодор Александров.  Роденият в Щип революционер е смятан за втората най-влиятелна личност в македонските борби след Гоце Делчев. Още 16 годишен ученик в Скопие се включва във ВМОРО. След..

публикувано на 04.03.21 в 11:32