Преди 143 години, в навечерието на 4 януари по време на Руско-турската война (1877-1878) София е била „на косъм“ да бъде опожарена, а населението й – избито до крак. Един непредвидим фактор обаче възпрепятства това и помага градът да остане непокътнат…
Годината е 1878. В мразовитата нощ на 3 срещу 4 януари до града долита далечният екот от топовни гърмежи. София е притихнала от страх. Януарският вятър злокобно люлее разположените от турците бесилки из града. Очаква се всеки момент освободителната руска войска, предвождана от генерал Гурко, да влезе в София.
В този драматичен момент турците разбират, че трябва спешно да напуснат града, в противен случай ще бъдат обградени и пленени. Комендантът Осман Нури паша заповядва изтегляне към Перник. И издава нареждане София да бъде опожарена, а цялото българското население да бъде избито. Властите предупреждават чуждите консули незабавно да напуснат заедно с имуществото си, защото София ще бъде подпалена. Ала в лицето на европейците османската власт среща решителен отпор.
Вицеконсулите на Франция и Италия – граф Леандър Франсоа Рьоне льо Ге и Виторио Позитано категорично заявяват, че ще останат в знак на солидарност с местното население. Към тях се присъединява австроунгарският вицеконсул Йозеф Валдхарт, както и главният равин на града Габриел Алмоснино, а протестът им в защита на София предизвиква сериозни дипломатически усложнения. Смелата постъпка на дипломатите обаче води до отмяна на заповедта за подпалване. И София е спасена…
Османлиите вярвали, че суровата зима ще осуети опитите на руската армия да освободи града. Ала напразно! В навечерието на 4 януари, османските войски изпадат в панически бяг, въпреки численото си превъзходство. Това е моментът, в който руските войски атакуват, превземат конака и свалят турското знаме. Последните боеве се водят в района на с. Долни Богров, източно от София. На 4 януари 1878 г., около 11:00 часа, генерал Гурко стъпва на емблематичния за днешния столичен град „Орлов мост“. Посрещнат е с възторг и сълзи. Бъдещата столица на Княжество България е свободна.
Днес софиянци са признателни на освободителите си, както и на европейските консули, проявили решителност и хуманизъм в критичен момент. Според историци техният протест е един от първите знаци на европейско единство и солидарност, намерило израз в днешния обединен Европейски съюз.
На 4 януари софиянци отбелязват 143-та годишнина от Освобождението на града си с благодарствен молебен в храма „Света Неделя“ и с традиционното поднасяне на венци и цветя на паметника на Българския опълченец. Църковните камбани също отекват в знак на признателност, за да ни напомнят за героизма и човешката солидарност.
Съставил: Венета Николова
В осмата неделя след Възкресение Христово отбелязваме един от най-важните празници за християнството – Петдесетница. В този ден Светият Дух – Третото Лице на Светата Троица слиза на земята, за да осени дванайсетте апостоли, събрани на молитва..
Всяка година в съботата преди големия християнски празник Петдесетница Църквата отбелязва втората за годината Задушница, която народът е нарекъл Черешова задушница, защото винаги съвпада със сезона на черешите. В календара на Българската..
България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато..
В деня на Вси Светии, когато Православната ни църква отбелязва Събора на 12-те апостоли и паметта на всички знайни и незнайни Христови мъченици и..