Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

За празника Кръщение Господне

| обновено на 06.01.21 в 09:54
Снимка: архив

Голям господски празник, отбелязван още през II век от новото летоброене, до IV в. църквата го чества заедно с Рождество Христово, а общият празник се наричал Богоявление. По-късно било прието Рождество да се празнува на 25 декември, а Кръщение Господне или Богоявление – на 6 януари. Един от най-старите църковни и народни празници, той има няколко наименования. Йордановден идва от Йордан – свещената река, в която Йоан Предтеча кръстил Христос и така изпълнил предсказаното. Според евангелието на Матей, когато Божият син излязъл от водата, небесата се отворили и Духът Божий, приел формата на гълъб, се спуснал към него. А от небето се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ Така Бог се явил пред хората в своето триединство.

Представата за освещаването на водата, вярата в нейната пречистваща и обновяваща сила събира християнското и фолклорното в най-важния момент от празника – хвърлянето на кръста в река, езеро и пр. Счита се, че след този ритуал водата се освещава, а който извади кръста, цяла година ще е здрав и късметлия. Затова, когато свещеникът хвърли кръста, в ледената вода скачат мъже на различна възраст. Разбира се, само един е победителят. Той връща кръста на свещеника и получава благословията му. 


Много популярна през последните години стана традицията, която следват в Калофер. На 6 януари в този красив подбалкански град, в студените води на р. Тунджа, се извива т. нар. Мъжко хоро под звуците на тъпан и гайда. 


Традицията беше спазена и тази година, въпреки предварителните анонси, че хорото ще бъде отменено заради противоепидемичните мерки. Църковният ритуал по хвърляне на кръста ще се състои навсякъде в страната, при спазване на ограниченията за струпване на голям брой хора.

В навечерието на Йордановден е последната кадена вечеря. Както на Игнажден и Бъдни вечер, тя е постна. Прекадява се трапезата, на която са сложени хляб, вино, фасул, сарми, орехи, просо… 


Според поверието, в полунощ преди Богоявление, небето се отваря и всичко светва, животните проговарят с човешки гласове, а ние можем да си пожелаем нещо. Ако човек е праведен – желанието ще се сбъдне.

Това е и първият от поредицата празници, на които се извършва пречистване с вода. Затова се нарича още Водици или Мъжки Водици. На 7 януари са Женските Водици и Ивановден и т. н.

На Богоявление свършват т. нар. Мръсни или Погани дни, – опасен период от Рождество до Йордановден, в който действат тъмни сили. Отпадат и редица забрани, спазвани през тези дни.

Богоявление е имен ден на всички, които носят имената  Йордан, Йорданка, Божидар, Божидара, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божил, Бончо, Боян и др. 

Снимки: БГНЕС и архив

Още от категорията

Сградата на Народното събрание – символ на българския парламентаризъм

Сградата на Народното събрание е построена върху турски гробища, а под нея минават тайни тунели – тази легенда битува в българското общество , но не съществуват данни, които да потвърдят информацията. „Тези мистификациии тръгват от хора, които няма..

публикувано на 23.02.21 в 13:06

150 години от Първия църковно-народен събор

На 23 февруари се навършват 150 години от свикването през 1871 г. в Цариград на Първия църковно-народен събор .  С променлив състав в събора заседават 50 представители. Този своеобразен първи български парламент изработва и приема „Устав за..

публикувано на 23.02.21 в 06:25

Архимандрит Вассиан: Почитането към Свети Серафим расте с годините

На 26 февруари, когато се чества денят на паметта на св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец, в руския храм „Св. Николай Чудотворец“ в София ще бъде отслужена празнична служба и молебен върху мощите на светеца. Тази година се навършват..

публикувано на 22.02.21 в 12:24