Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мъжки и Женски водици – Йордановден и Ивановден

БНР Новини
У нас на Йордановден навсякъде се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник в река, вир или водоем. Събраните мъже се хвърлят в ледените води, за да го извадят. Счита се, че този, който е успял да извади кръста, ще бъде много здрав и щастлив през цялата година.
Снимка: БУЛФОТО

На 6 януари християнският свят отбелязва древния празник Богоявление – почит към де­ня, в кой­то Свети Йоан Предтеча кръщава Христос във водите на река Йордан. В българската традиция обичаят се нарича още Йордановден, Водици, Водокръст, Водокръщи. Очаква се с особено нетърпение, защото тогава свършва един от най-тежките периоди – т.нар. Мръсни или Погани дни, които обхващат периода от Коледа до Йордановден. В много селища още на 5 януари се извършват ритуали за здраве на хората и добитъка. В началото на ХХ век известният наш етнограф Димитър Маринов описва моминския обичай сивуйница или совойница, извършван на този ден. Сутринта девойките се събират, избират „булка” и „момък”. На „булката” слагат було от червен пояс, „момъка” обличат в мъжки дрехи. Тези, които ще изпълняват обредните песни, тръгват с предрешените си дружки. По-малките момичета носят торба или кошница, в която слагат даровете на домакините. Една от момите държи в ръцете си котле с вода и китка босилек. Донесена в потайна доба, тази вода има силата да пропъжда злото. С нея ръсят хората, животните, къщите.

Трапезата, която се слага в навечерието на Богоявление е постна. На нея има просеник (хляб от просо) или царевични питки, зелеви сарми с булгур, варено жито, джуркан фасул, орехи и вино. Това е последната кадена вечеря в коледно-новогодишната празнична броеница. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление небето се отваря. Човекът, успял да види това, получава всичко, което си пожелае. В нашия фолклор има и много смешни истории, свързани с човешките желания в този магически момент. Например, разказът за един мъж, дочакал отварянето на небето. Той искал да си пожелае шиник (кръгъл дървен съд за зърно), пълен с жълтици. Но толкова се объркал, че изрекъл: „Боже, дай ми шиник глава!”. Господ му изпълнил желанието и горкият човек получил глава, голяма колкото шиник.

У нас на Йордановден навсякъде се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник в река, вир или водоем. Събраните мъже се хвърлят в ледените води, за да го извадят. Кръстът трябва да бъде върнат на свещеника, който благославя смелчагата, както и всички присъстващи на ритуала. Счита се, че този, който е успял да извади кръста, ще бъде много здрав и щастлив през цялата година. На този ден всеки отнася светена вода от храма в дома си. Със старата светена вода, запазена от предишния Йордановден, се месят три ритуални хляба. Наричат ги за дома, за гостите, а един оставят пред вратата – за минувачите.

Според обичая се къпят на открито и мъже, които са се оженили или сгодили през тази зима, както и момченца-пеленачета. Оттам идва и названието Мъжки водици. На Йордановден празнуват всички, които носят името Йордан, Йорданка, Божидар, Божан, Дана и др.

На Богоявление по традиция се извършва водосвет на бойните знамена. Според историците, за първи път такъв ритуал е отслужен от цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 г. Веднага след Освобождението от османско владичество през 1878 г. традицията е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Паренсов. Отново е прекратена след 1946 г., а от 1993 г. ритуалът Водосвет на бойните знамена се извършва всяка година. Още преди водосвета, извършен от Симеон Велики, българите използвали водата в магическите практики преди важни битки. Следващата история е описана във византийски източник от ІХ век. При обсадата на Цариград през 813 г. хан Крум принесъл жертва преди решителното сражение. След това „…извършил над себе си и войската магическото деяние очищение, като намокрил краката си в морето, умил се и поръсил войската си”.






На 7 януари е Ивановден – денят на Йоан Кръстител. В народния календар това е празник на всички с името Иван, Иванка и пр. Почита се кумството и побратимството, а в по-широк смисъл – приятелството. Ето защо някога във всяка българска къща устройвали големи пиршества. Венчаните наскоро задължително посещавали своите кумове. На много места този обичай се спазва и до днес. Отново се извършва обредно къпане. Този път се включват и жените – невести и годеници. Затова на места наричат празника Женски водици. Някога из селата ходели момци, които къпели всички Ивановци. Те имали право да къпят и по-заможните българи, а през османското владичество – бейовете и пашите. Т.нар. „къпачи” не подлежали на съд, ако изкъпят някого насила. Жалби срещу тях не се приемали от официалната власт. „В моите бележки – пише Димитър Маринов – имам много примери как къпачите са отвлекли насила българин или турчин и са го къпали на реката. Жалбите им турското съдилище е отхвърлило.”

От Йордановден и Ивановден започва изпращането на сгледници и сватовници, защото сватбите са разрешени до началото на Великденските пости.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Рибарица е домакин на фолклорен фестивал

Ценители на българския фолклор се събраха в почивните 20 и 21 юли в тетевенското село Рибарица за Третия национален фестивал и шестнадесето издание на "Празник  на народния обичай и автентичната носия" в местността Костина. Във фестивалните дни..

публикувано на 21.07.24 в 08:25

Фолклорен фестивал в подножието на Витоша събира изпълнители от девет страни

От днес до 20 юли в подножието на планината Витоша ще се проведе едноименният Международен фоклорен фестивал. Изпълнители от Боливия, Индия, Италия, Албания, Мексико, Казахстан, Молдова, Северна Македония и България ще запознаят публиката с..

публикувано на 15.07.24 в 07:00
Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..

публикувано на 13.07.24 в 10:25