Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Анна Каменова – писател с изтънчен изказ и страст към пътешествията

Днес романите на Анна Каменова тънат в незаслужена забрава

Снимка: архив

Писателката Анна Каменова “захапва” едва шест години от революционния 19-и век – достатъчни, за да я изпълнят с борбеност и родолюбие, които ще носи до последния си дъх. “Умната, властна и волева баба Груевица” ще я въведе в патриархалните традиции на копривщенския род, баща й акад. Михаил Маджаров като политик ще я направи свидетел на вземането на съдбоносни решения за родината, а съпругът й проф. Петко Стайнов ще разшири още повече нейния богат кръгозор.

В ранната си младост родената през 1894 година в Пловдив Анна живее в Лондон и в Петербург, където баща й е пълномощен министър, а самата тя посещава лекции по литература и отваря сетивата си за историческото минало и вечното изкуство.

Имам голямото предимство, че съм расла в една среда на просветени мъже и всеки един е допринесъл за моето оформяне като личност и творец – разказва Анна Каменова в интервю, запазено в Златния фонд на БНР. – Ние бяхме много сплотено семейство. Баща ми не ни потискаше със своя авторитет, а напротив – съдействаше за нашето културно развитие.”

При поредното преиздаване на романа “Война и мир” преводачът му Михаил Маджаров, възлага на дъщеря си Анна да прегледа някои страници и да нанесе поправки. “Изискваше се голяма дързост след това стремително въвеждане в литературата да почна и аз да творя“, признава тя, добавяйки: “Но желанието все повече напираше и женските образи в световната литература продължаваха да се редят пред моя търсещ поглед“.

Анна Каменова с Петко СтайновМеждувременно Анна записва право в Софийския университет и там се запознава с бъдещия си съпруг - известния юрист и общественик Петко Стайнов, който я насърчава да развива литературните си умения, съзирайки усета й към проблемите на съвременната жена. Първите си стъпки бъдещата писателка прави в новото списание “Златорог”, а след това завежда рубриката “През световния прозорец” във вестник “Родна реч”.

Дебютният роман на Анна Каменова излиза през 1930 г. Критиката посреща добронамерено “Харитининият грях” – родило се е зряло художествено произведение със сложна тематика и идейна насоченост. Последват още два романа, вплитащи в тъканта си психологията на жената и емоционалните й дълбини.

С утвърждаването си в професията писателката започва да получава покани за срещи и конференции и често пътува до различни държави.

Пътуването винаги ме е привличало, независимо дали ще бъде до язовира Искър или до Бомбай – казва тя. – Колкото и да е различно въздействието от две подобни пътувания, за мен те са били еднакво полезни и вдъхновяващи. Когато пишех романа “Близо до София”, аз много често посещавах язовира и оставах там всеки път по няколко дни. Сближих се с хората и заживях с техните радости и тревоги. Растеше язовирната стена и заедно с нея растяха хората. Това беше един от първите големи строежи в нашата страна.”

С богат на образи, чувствен и изтънчен изказ Анна Каменова описва и пътешествието си със своя съпруг – вече дипломат, до Бомбай:

“Изпитах гордост, че аз, българката, мога да бродя по безкрайните пясъци, да устоявам на водните планини, които със страст и блясък се разливаха под нозете ми. Срещнах се с изключителна мъдрост на един стар народ и с вълшебството на каменните паметници, изваяни със слабите тънки мургави ръце на същите тези индийци с богата душевност, а бедни откъм храна и постеля.”

На 10 януари 1944 г. Анна Каменова преживява най-голямата семейна трагедия. Бидейки на страната на Тристранния пакт във Втората световна война, България вече е обявила война на Съединените щати, а те, на свой ред, бомбардират столицата й. Под руините писателката губи майка си, сестра си и още двама родственици. Двете малки дъщери на племенника й остават без родители и грижите за тях поемат Анна и Петко.

До края на 88 годишния си живот Анна Каменова ще напише още романи, разкази, детски повести, пътеписи, мемоари. Нейни ще бъдат и преводите на “Портрета на Дориан Грей”, “Чичо Томовата колиба”, “Вълшебникът от Оз”. И макар приживе да се радва на признание, днес творбите й остават в сянка. Ала това е поправимо, тъй като все още можем да разгърнем нейни страници в някоя библиотека, а ако събудят любопитството ни, да се вгледаме в одухотворения й лик, изваян от четката на художника Иван Милев.

Снимки: архив, bulgarianhistory.org

Още от категорията

Многостранният талант на Росен Карамфилов и пандемията

Поет, писател, художник, музикант – многостранна личност, която мрази еднотипното и ревниво пази своята спонтанност, като най-силния си коз за всичко, с което се захване. Всеки от талантите си, Росен Карамфилов използва, за да предаде определено..

публикувано на 08.04.21 в 12:18

Ивет Арделеан – една българка в Америка с корона и униформа

От няколко месеца облича полицейската униформа, ала това не е единственото й амплоа. Когато не снима екшън сцени, работи над тоалетите от модната си колекция и от време на време се превръща в истински войник. С действителна или с въображема корона,..

публикувано на 06.04.21 в 10:22

Татяна Лолова – слънцето в плеядата звезди на българския театър

Сатиричният театър „Алеко Константинов“ в София днес отваря врати за своята голяма звезда – Татяна Лолова . Но този път публиката няма да излезе, озарена от неподражаемите превъплъщения на любимата актриса, а опечалена от последното сбогом с една..

публикувано на 26.03.21 в 07:05