На 13 януари отбелязваме 143 години от рождението на големия български поет и деец на освободителното движение в Македония Пейо Яворов.
Роден през 1878 г. в Чирпан, още 17-годишен младият Пейо, както цяло едно поколение българи, родено около Освобождението на България през 1878 г., са заразени от идеята да се освободи българската земя в Македония, която остава в Османската империя, по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. Именно с мисълта за обединението на разпокъсаната родина, Яворов влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация - ВМОРО. За пръв път отива в Македония като четник през 1902 г. Редактор е на различни издания на организацията. Става един от най-близките другари на Гоце Делчев и негов пръв биограф.
В Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 1912 г., заедно с Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров, без нито един изстрел превземат град Кавала, само четиримата.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити от трагичен лиризъм, породен от драматичния му живот. За почитателите му обаче Яворов остава запомнен с финеса на любовната му лирика, която безспорно заема най-високото място в българската поезия. По-голямата част от тези поетически шедьоври са написани в Нанси, Франция през 1906-1907 г., под формата на писма до Мина Тодорова, втората голяма любов и вдъхновителка на поета.
Литературните критици често сравняват Яворов с Бодлер, заради разтърсващите емоции, които френският поет влага в стиховете си. Други откриват в лириката му финеса на Верлен, но в яворовата поезия няма и следа от подражание. За изследователите му няма съмнение, че ако личната трагедия заради която посяга на живота си не се беше разиграла, поетът щеше да се развие в областта на философската драма, адекватна на световните течения за епохата.
Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще посрещне над 300 учени от цял свят на традиционната международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания . Форумът ще се проведе от 15 до 18 юли в Ректората на университета и..
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..
България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г. 51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..
Производственият комплекс в праисторическото селище "Солницата" край Провадия ще бъде обект на проучвателна работа по време на настоящия, 20-и..