Връзката на българина с родната земя и усещането за родова принадлежност е генетично заложена. Тя става още по-силна, ако бъде провокирана от определени обстоятелства. Многобройни са примерите във фолклора, историята и литературата, описващи носталгията по отечеството, която изостря чувствителността на българите към всичко свързано с България.
В наши дни, мнозина българи са пръснати по света, в търсене на по-добри условия за живот. Сред тях е и Мирослав Енев, който от 4 години живее с родителите си в Белгия. Макар и само на 16 години, Мирослав усеща колко много означава България за него. Наскоро, той ни потърси, за да разкаже как и защо е сформирал там състав за български народни танци. Заради мерките срещу коронавируса, през по-голямата част от 2020 г. срещите на клубовете за народни танци бяха преустановени. Все пак, във времето с по-свободен режим, танцовият състав на Мирослав „Ритми-Лимбург“ успява да се събира и да разучи стъпките на много хора от различни области на България. Ето какво каза пред репортера ни Гергана Манчева Мирослав Енев:
„През януари 2020 г. реших да формирам група за народни танци в гр. Зонховен, на 85 км от белгийската столица, провинция Лимбург, – разказва Мирослав. Идеята ми е на едно място всяка неделя да се събираме повече българи. Така освен да танцуваме, това е и време за разговори и приятно прекарване в контакт със сънародници. Досега, по време на пандемията успяхме да разучим 15-20 хора, които играем винаги с любов, еднакво обичаме целия български фолклор“.
Като малък Мирослав учел стъпките във фолклорния състав „Ритъм“ в гр. Силистра, който се намира близо до родния му град Алфатар. В исторически план това е старо и многолюдно селище, което попада в Добруджанската фолклорна област. В този край земеделието и бита на хората поставили съществен отпечатък върху стила и характера на добруджанските танци. Добруджанецът танцува приклекнал или приседнал, сякаш „залепен“ за земята. Дълги години фолклорните танци били важна част от бита на народа ни, а в днешно време се наблюдава възвръщане на интереса към фолклорните традиции.
„Моите любими български хора са Джамгурица и Граовско хоро“, отбелязва Мирослав. Човекът, който ми помогна тук да започна с народните танци и продължава да ме подкрепя е Цветелина Гуглеваот София. Тя има същия ентусиазъм към фолклорните танци, както и аз. Искам да се занимавам професионално с народните танци, това ми доставя голямо удоволствие“.
По думите на Мирослав българите отделят от времето си и идват на репетиции, заради усещането, че са част от българска общност. „Ние не само танцуваме, а така се интегрираме, всеки показва по нещо от своето родно място или разказва за някои забележителни места, които е посещавал в България – пояснява Мирослав. – Това разширява кръгозора и на останалите, а освен това разучаваме и стъпките и танцуваме. Както казва един от нашите танцьори – тук сме намерили от скуката спасение. Имаме хора в състава буквално от всеки район на България, от Пловдив, Разград, Силистра, Русе и т.н., групата е от 20 човека, млади хора които обичат фолклора ни“.
Има и още групи за народни танци, които са се сформирали в други белгийски градове, но заради ограниченията тази година не могли да се съберат. „Когато ни пуснат свободно, отново ще сме с тях и ще танцуваме“, отбелязва Мирослав:
„Засега всичко е в репетиционната зала, не сме имали възможност да излезем на сцената и да покажем многообразието на българския фолклор. Но мечтаем за това – да покажем на местната общност, че българите сме добри хора и заслужаваме да ни познават. Белгийците, моите приятели в училище са ентусиазирани да посетят България, но по-възрастните са по-негативно настроени към чужденци и като чуят за страната ни, още повече се затварят. Не искат да знаят нищо за нас и пътуват най-често до Испания, ние сме извън интереса им. Повечето българи, които живеят тук работят като домашни помощници, защото повечето от местните работодатели не се интересуват от дипломите на сънародниците ни. Ние – българите сме доста по-отворени към хората, задаваме си много въпроси, общителни сме. Затова е много важно да пазим българския език, където и да се намираме.“
Сред бъдещите планове на Мирослав е да сформира група за деца, които искат да учат български език, защото българското училище е на 150 км от мястото, където живее общността.
„България ми липсва много, заради семейството – баба, леля, всички са далеч. Много ми липсва българският фолклор, дори времето, природата на България ми липсва. Обичам слънчевите дни, а в Белгия е дъждовно и мрачно“, отбелязва с носталгия Мирослав.
Снимки: facebook/TS-RITMI
В цяла Германия българите могат да гласуват в 66 секции. В Берлин те са пет, като във всяка от тях има машина. Изборният ден протича спокойно. До момента са гласували малко над 800 души, което в сравнение с изборите на 9 юни е малко повече..
Няма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..
Десетки хиляди са българите, които живеят в Аржентина. За съжаление точна статистика за техния брой не е правена, но според различни източници те варират от 50 000 до 150 000 души. Част от тях са емигранти от новата вълна, заселили се там след..