Почит, тайнство, свещенодействие – всеки може да си избере най-подходящата дума за емоцията, която е изпитал при отварянето на бабината ракла. Докосвайки се до изтъканото от ръцете ѝ платно, той е усетил енергията на друго време, във фигурите е разчел магически видения, а чрез цветовете е обагрил спомена за чистото небе, обсипаната със злато нива, алените бузи на спящото в люлката дете.
Вардарки – така нарича Румяна Белева създанията, които изработва от намерените съкровища в сандъка на своята баба и като истински скъпоценности ги поставя зад стъкло. За името се вдъхновява не само от майчината фамилия Вардарова, но и от глагола “вардя“, заложил в себе си идеята за пазене, съхраняване. Така чрез плетените дантели, избродираните шевици, декорациите тя успява да създаде пазителки, пренасящи в наши дни традициите от миналото.
Всяка шевица носи силата на своето време, затова и когато човек постави Вардарка в дома си, се доверява на вречените в нея думи. Авторката вярва, че дори и днес можем да усетим посланията на тази, която със сърцето си, докато работи, е наричала за здраве и желани блага.
„Учителят Петър Дънов* казва, че в изкуството на бродерията са скрити хиляди души – казва още Румяна Белева. – И наистина, това са душите на жените, които са ги направили, на жените, които ще ги съхранят и ще ги предадат нататък в автентичния им вид. В изработването на везмото, в посланията му – във всичко има магия. Неслучайно шевиците в дрехите на българската носия са се поставяли на определени места, тъй като са изпълнявали апотропейна (предпазваща – бел. ред.) функция, каквото е другото значение на глагола „вардя“. Шевиците са се слагали по полите на ризите, по ръкавите, по яките, защото древните са смятали, че оттам идва злото и навлизат енергиите.“
Румяна Белева развива своите стилизирани образи в четири тематични линии. Ефирните Ангели изработва от дантели с копринени конци, докато дългите коси на Плитките усуква от естествена вълна. Севастократорките, вдъхновени от фреската в Боянската църква със съпругата на севастократор Калоян – Десислава, изглеждат царствено в украсените си с мъниста, обеци и брошки одежди. А най-новите са Калиманки (кръстници).
Макар и изработени с материали от отминали времена, Вардарките са съвременни създания, категорична е авторката им. Доколко обаче сме се променили и как традициите, суеверията, вярванията са се трансформирали в днешния ден?
„Не сме се променили много и в момента наблюдаваме едно възраждане – смята Румяна Белева. – От няколко години виждаме как се играят народни танци, правят се сватби с фолклорни носии, възстановки. И макар да е малко преекспонирано, това говори, че хората се събуждат и имат нужда да се докоснат до корените си чрез обличането на носия, чрез докосването на шевица, на дантела. А корените са генетична памет – те са там, където душата е избрала да се роди.“
Снимки: Facebook /Vardarki
* Петър Дънов е български духовен водач, проповядващ здравословен начин на живот, основан на обич и уважение към природата. Живял в периода1864-1944г., той е определян като „най-големият философ в днешния свят“ от кардинал Анджело Ронкали, нунций на Ватикана в България, а по-късно папа Йоан ХХIII. Всяка година в близост до езерото Бъбрека в Рила се събират последователи на Петър Дънов от България и различни краища на света. Там членовете на т.нар. „Бяло братство“ изпълняват завещаната от Дънов Паневритмия – система от гимнастически упражнения, изпълнявани на музика и съчетаващи движение, слово, мисъл и влияние на естествената природна среда.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..