Преодоляването на училищния тормоз – въпрос на ежедневна практика

публикувано на 24.02.21 в 08:05

Снимка: БГНЕС

Последната сряда на месец февруари е известна като Ден на розовата фланелка и насочва общественото внимание към проблема за тормоза в училище. „Тормозът е една от емоционалните прояви в отношенията между учениците, а в училище има още много други отношения, които периодично се открояват - те са между учителите и децата, между родителите и учителите и т.н..“ – разяснява Анет Маринова, училищен психолог с дългогодишна практика. В класовете в столичното 23 СОУ, с които тя работи, днес отново ще стане дума за отношенията между учениците и начините, по които може да се избегне агресията в разрешаването на междуличностните конфликти.

00:00 / 00:00

Анет Маринова пред Радио България

„Темата е важна навсякъде, където има младежи и жива детска среда – казва Анет Маринова. – В отношенията между децата има много чувства и могат да се случват най-различни ситуации, понякога водещи до нараняване на някого или на себе си. Училищният тормоз е една от ключовите теми, когато говорим за средата и психологическия климат в училище. Трябва да се даде шанс на всички за добро развитие и успех в училище, а и извън него. В моето училище още през 2006г. имаше специален проект, по инициатива на УНИЦЕФ и Министерството на образованието, наречен „Училището - сигурна среда“. Работихме две години много структурирано и целенасочено, а не като кампания. Защото темата е важна и не е по силите само на училищния психолог или съветник, тя трябва да се възприеме от всички.”

В тази връзка от помощ биха били програми, които да ангажират училищната институция по отношение на психичното здраве на подрастващите. „Те ще обединят всички дейности, практики и инициативи, така че училищните психолози да не се чувстват като самотни войни на тази арена“ – казва Анет Маринова.

„По отношение на образователните политики има нужда да се направи следваща стъпка, която да не е тясно фокусирана само върху тормоза в училище, а да е свързана и с национални учебни програми, насочени към психичното здраве на децата. Целта е в образователната програма да се заложи по-широко поле за развитие у децата на социални умения, познаване на емоциите, сътрудничество с учителите и родителите, изграждане на добри връзки помежду им. Също и постигане на по-добра координация между училището и семейството. Важно е въвеждането вътре в училище на политики по подкрепа. Живеем в ново, динамично време, тревогите ни и чувството за несигурност са повече, въпросите на децата са повече, затова трябва да можем да работим по-интегрирано с всички и всичко, което ги вълнува.”

Трудните ситуации от ежедневието ни се отразяват различно на децата и подрастващите. Психолози определят агресията като „несправяне със ситуацията, по ниска самооценка на детето”. Тя може да се намали чрез изява на силните страни на детето, казва Георги Иванов, главен експерт в Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Когато дете се чувства жертва на тормоз, то може да се обърне за съдействие към експертите на Агенцията чрез денонощната национална телефонна линия - 116111. Сигнали за агресия спрямо деца могат да се подават също чрез сайта ДАЗД, в централата ѝ в София и в регионалните структури в Бургас, Враца, Пловдив, Варна и Русе. Практиката показва, че най-често обажданията на децата са свързани с проява на агресия спрямо тях и кибер тормоз. „Важното е като възрастни да имаме добронамерен подход към децата”, казва Георги Иванов пред БНР-Радио София. И съветва вместо да питаме „защо”, да зададем въпроса „какво е твоето участие”, „това случва ли се вкъщи”.

„Позтивното отношение към децата винаги води до позитивен резултат. Каквото децата видят в семейството, в училище, в средата, това им става като модел. И колкото е по-добра връзката между училище, родители и деца, толкова детето по-плавно преминава към зряла личност с адекватни на ситуацията реакции”, категоричен е експертът в ДАЗД.

Снимки: БГНЕС, Facebook /Анет Маринова, nmd.bg