Кога настъпва пролетта? Когато слънцето разтопи последния сняг или когато щъркелите се завърнат от топлите страни? Ако попитате българите, те ще ви отвърнат, че пролетта пристига точно на първи март, дори и да вилнеят снежни вихри, а студовете да сковават в ледена прегръдка.

У нас пролетта си има материален образ и това е Баба Марта. В първия мартенски ден тя се облича в червен сукман, забражда си главата с червена забрадка и ходи с червени чорапи. Българите вярват, че този цвят ще ги предпази от болести. Затова и до ден днешен спазват древния обичай да си подаряват мартеници в бяло и червено, които свързват с надеждата за здраве.

Надежда Печанова усукала първите си мартеници, когато била момиченце, а преди няколко години решилада им се посвети – в неактивните за бизнеса й като проектант на мебели и интериори зимни месеци. И въпреки че традицията повелява малките амулети да се изработват от най-прости бели и червени конци, фантазията и сръчните ръце на майсторката превръщат направата им в изкуство. Затова и мартениците й цъфтят с багрите на пролетни цветя и в естествените материи от вълна и дърво.

Векове наред хората по нашите земи вярвали, че мартеницата е магия, която предпазва от злото и слага началото на нов живот. Мартениците трябва да се правят с много любов, защото имат силата на тотем, убедена е в магичната им сила и Надежда Печанова. Докато ги изработвам, влагам в тях пожеланието за здраве, защото всички най-много му се радваме, както и за хармония, от която толкова много се нуждаем, добавя тя.

Всяка година червено-белите творения “пускат” модна нишка с лицата на любими актьори и певци, анимационни герои и животни. А тази година дори носят далекоизточен привкус – не само заради масовото им производство в Китай, но и в почит на току-що настъпилата година на жълтото земно куче. Първоначално ми беше смешно, казва Надежда Печанова и продължава: Но после се замислих и си дадох сметка, че старобългарският календар донякъде дублира китайския и в такъв случай това влияние може да прелее и в мартениците.

В мартениците на майсторката също може да се намери жълто земно куче, но вдъхновението си, разбира се, тя черпи от традициите по нашите земи и най-вече от Родопите – пъстър свят, с който е свързана не само емоционално, но и родово.

Имам доста мартеници с люта чушка и хората с чувство за хумор ги приемат много добре – представя своите творения Надежда Печанова.



Правя и мандали с т. нар. кръгово тъкане, които се казват “Божие око”. (Мандалите са символични рисувани кръгове при будизма и други религии.) И въпреки че традицията идва от Перу, приляга на идеята за мартениците, тъй като мандалата също се тъче с вълна и е наричана да пази притежателя си.



Пъстрите мартеници съм ги кръстила “Родопска пресуканица” – в тях има не само бяло и червено, а и жълто, лилаво, синьо, зелено, изобщо почти всички цветове.



“Рибарски мераци” пък съм посветила на рибарите. Украсила съм ги с щука, която е един от любимите им трофеи и много труден улов.



А големите мартеници с чанове са подходящи за входната врата на дома, за да се чува кога се отваря тя. Всеки чан има различен звук, затова и овчарите познават всяка овца по дрънченето на нейния звънец.

Легенда разказва, че всичко започнало преди 13 века по времето на основателя на българската държава хан Аспарух. След като победил византийците и положил основите на новата държава, той поискал да принесе жертва на бог Тангра. По стар народен обичай жертвената клада трябвало да се подпали със стръкче копър. Но по тези земи копър нямало. В този момент обаче лястовичка кацнала на рамото на Аспарух. В човката си тя носела стръкче от ароматното растение, вързано с червен и бял конец. Птичката проговорила с човешки глас: “От днес вие имате нова земя, защитавайте я с кръвта си и я пазете чиста като белия цвят на снега!” Денят бил първи март, а белите и червените фигури, оплетени от конци, станали символ на мира между славяни и българи, а също на здраве и щастие.

Снимки: Диана Цанкова и личен архив