Днес в България прогонваме зимата и отваряме път на пролетта, закичвайки на ревера си мартеница. Корените на бяло-червения талисман за здраве са в далечното минало на нашия народ. А представата за мартеницата е тясно свързана с образа на Баба Марта – възрастната жена, която идва в първия мартенски ден и връзва мартеничка на хората и домашните животни. И днес тази стара народна традиция е жива, тя създава радост и настроение. От ранни зори на Първи март си казваме „Честита Баба Марта!“, което означава „Честита пролет, честито ново начало с надежда!“.
Семплата нишка от усукани конци отдавна има различни творчески интерпретации, но винаги запазвайки символиката. Идеята да добави още красота и авторство към традиционната мартеница споделя софиянката Геновева Калушкова, която е и майстор на гоблени. С еднакво търпение и любов тя изработва мартеници и бродира български традиционни шевици, а когато съчетае двете неща се получават малки бижута, търсени от ценители. Върху своите мартеници Геновева извезва и най-популярния и древен мотив в българските шевици – орнаментът „Елбетица”. Той е красив символ, който изобразява двоен кръст, бележещ посоките на света и най-важните слънчеви позиции – зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие. Тези осем лъча са древен символ на кръговрата в природата.
„Всичко се бродира ръчно, всеки мотив е различен, а българската шевица има силата да предпазва човека от нещастия, лоши хора и вреди“ – казва Геновева. Изработването на мартеници с бродирани шевици за нея е любимо хоби, в което влага много желание и любов.
„Хората остават много доволни като видят тези мартеници. Харесват ги, защото сме българи и си пазим традициите. Символите върху шевиците за моите мартенички са различни, най-често е елбетицата. Тя обединява женското и мъжкото начало – такива символи също са белият и червеният цвят. Смятало се е, че червеният цвят предпазва от магии. В шевицата се влага и зелен цвят – символ на вечния живот, на природата, а жълтото е слънцето, огъня и светлината, без които не можем. Това са основните цветове в шевицата. Материалите са памучни конци, такива, с които се изработват традиционните български облекла.“
„Във всяко нещо влагам и чувство от себе си, а това има огромно значение за хората, до които достигат тези бродерии. Първото нещо на Първи март е да закича с мартеница моя съпруг и моя син, а след това ще подаря мартенички в работата и на колежките си. Така денят се превръща в истински празник за нас, българите. Радостта идва и от това, че хората са закичени с бял и червен конец, много е хубаво. Надявам се да продължаваме да спазваме традициите, защото това ще ни запази като народ. Затова си мисля, че трябва повече да държим на традициите и да купуваме нещата, които сме направили ние тук, с нашите послания и с любов. От моите мартенички съм пращала във Франция, Германия, Латвия, на доста места, където има българи. Навсякъде тези мартенички радват хората и дълго време остават като сувенир с лично послание и спомен за България.“
Снимки: личен архив
От Тутракан на 30 май започна 39-ят поход "По пътя на четата на Таньо войвода". Проявата е под патронажа на президента Румен Радев. Направена бе традиционната възстановка на слизането на четата на брега на Дунава. По стария хайдушки..
Лятна школа за деца от 7 до 12-годиишна възраст организира Националният етнографски музе в София. Заниманията ще запознаят малчуганите с традиционните празници и обичаи, поминъците и занаятите по нашите земи, с българските митологични..
През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..