Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Българските жени в борбите за национално освобождение

Барелеф със Сирма войвода и четата ѝ, част от скулпторите с лъвове в Скопие
Снимка: архив

Безброй са героите, дали живота си за свободата на България. Сред тях не са малко и българките-героини, които не само са подпомагали бащите, мъжете, синовете и братята си по време на войните, но са се борили и с оръжие в ръка срещу поробителя. За жените-воини в нашата история обаче се говори обидно малко и те често остават извън обсега на внимание.

„И в научните изследвания, и в учебниците по история мъжете и жените не са представени равностойно – подчертава историкът Георги Туртуриков. – Фаворизират се мъжките героични действия, поведение и начин на мислене, а женските такива остават на заден план. Героизмът никога не е бил полово предопределен. Действията на българските жени с хладно или огнестрелно оръжие в ръка са не по-малко дръзки, енергични и резултатни от тези на мъжете. Нужен е нов подход, преодоляване на догмите и просто едно дописване, а не пренаписване на историята.”

Според историка, мястото на българката в онези времена е подценявано, защото преди всичко е разглеждана в другата ѝ роля – на майката, вдъхновителката, жената, и това е нормално за общество, в което отдавна се е наложила силовата роля на мъжа, а проявите, които не са били типични за цялото женско съсловие, са оставали по-настрани. Но ролята на българката в борбите ни за освобождение е доказано съществена.

В хайдушкото движение, в което безспорно масова сила са мъжете, могат да бъдат посочени имената на поне 55 жени-хайдути. Сред тях са Сирма Стрезова, Румена войвода, Гуга, Мария, Рада Барачкина и десетки други изключителни българки, истински воини. За повечето от тях научаваме от фолклора, но това не означава, че информацията от песните, преданията и други устни извори следва да се игнорира. Напротив, тя може да допълва, да се припокрива или напълно да съвпада с известните ни достоверни данни” – посочва Георги Туртуриков.

Сирма Стрезова и Румена войвода
Априлското въстание от 1876 г. също е наситено с достатъчно геройски прояви и светли образи на юначни българки. Десетки са защитничките на Батак и Брацигово, а в Перущица се споменават 56 жени-въстанички на фона на общо 600 защитници от мъжки пол. В Априлското въстание най-напред изпъква фигурата на Райна Княгиня, но освен нея се открояват и такива героини като Стояна Драгановска-Нишанджийката, смелите защитнички на Перущица – Ана Райкова и Велика Стоянова, клисурската Райна Княгиня – Гана Найденова, Мария Сутич – единствената жена в „Хвърковатата чета“ на Бенковски.

Райна Княгиня и Мария Сутич
„Да не забравим и една друга изключителна жена – Христина Хранова от с. Клисура. Нейните първи бойни прояви са от времето на Априлското въстание, което я заварва в Батак. През Руско-турската война се бие при Стара Загора, Шипка и Шейново. По-късно се сражава в Сръбско-българската и в двете Балкански войни. Освен всичко това е и първата действаща акушерка в България, а докато живее във Варна, тя става и първата българка – спасител по черноморското ни крайбрежие.”

Христина Хранова като студентка в Киев (вляво) и като герой от войните с медалите си
Освен нея в Руско-турската война е известно, че се включват също Райна от Казанлък, която е в редовете на българските дружини на Шипка, както и още 2 девойки (на 17-19 годишна възраст) – Марица и Бойка, участвали в сраженията при преминаването на Троянския проход.

Много примери могат да бъдат дадени и от времето след Освобождението. В Сръбско-българската война (1885) се прославят т. нар. „Видински амазонки“ – Софица Цанова, Елена Златкович (известна като „хладнокръвният снайперист“) и Йона Маркова, която се бие под името Йон Марков, като и 3-те са наградени с войнишки кръст „За храброст“. Носителка и на 4-те степени на кръста „За храброст“ е Донка Ушлинова.

Йона Маркова
„Трябва не да изравняваме ролята на мъжа и на жената въобще в историята, защото тези роли винаги ще се различават, но да им се даде подобаващо им се място и информацията да е достъпна за всички хора, които имат любопитството да четат и да се запознават фактите. Позабравеното юначество, героизмът и бойният опит на всички тези знайни и незнайни българки заслужават уважение и достойно оценяване. Те не бива да остават анонимни за историята” – категоричен е Георги Туртуриков.

Снимки: архив и личен архив


Още от категорията

Оригинален портрет на Георги Раковски от 1864 г.

200 години от рождението на Георги Раковски

14 април 1821 г. е рождената дата на Георги Стойков Раковски - възрожденец, революционер, пръв идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България, публицист и радетел  за народна просвета и книжнина. „ Раковски е..

публикувано на 14.04.21 в 06:35

Военната академия в София отбелязва рождението на Г.С. Раковски

По повод 200 години от рождението на българския революционер Георги Стойков Раковски, Военната академия в София, носеща името му, е домакин на научна конференция. Събитието, на което ще бъде представена дейността на революционера в чужбина, е..

публикувано на 12.04.21 в 08:20
Николай Рукавишников и Георги Иванов

42 години от първия полет на българин в Космоса

10 април 1979 г., 20 часа и 34 минути. Към Космоса поема изстреляният в орбита космически кораб „Союз – 33”. С него лети  първият български космонавт Георги Иванов . Той прави 31 пълни обиколки около Земята. На борда на кораба е в тандем с..

публикувано на 10.04.21 в 07:35