Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българските жени в борбите за национално освобождение

Барелеф със Сирма войвода и четата ѝ, част от скулпторите с лъвове в Скопие
Снимка: архив

Безброй са героите, дали живота си за свободата на България. Сред тях не са малко и българките-героини, които не само са подпомагали бащите, мъжете, синовете и братята си по време на войните, но са се борили и с оръжие в ръка срещу поробителя. За жените-воини в нашата история обаче се говори обидно малко и те често остават извън обсега на внимание.

„И в научните изследвания, и в учебниците по история мъжете и жените не са представени равностойно – подчертава историкът Георги Туртуриков. – Фаворизират се мъжките героични действия, поведение и начин на мислене, а женските такива остават на заден план. Героизмът никога не е бил полово предопределен. Действията на българските жени с хладно или огнестрелно оръжие в ръка са не по-малко дръзки, енергични и резултатни от тези на мъжете. Нужен е нов подход, преодоляване на догмите и просто едно дописване, а не пренаписване на историята.”

Според историка, мястото на българката в онези времена е подценявано, защото преди всичко е разглеждана в другата ѝ роля – на майката, вдъхновителката, жената, и това е нормално за общество, в което отдавна се е наложила силовата роля на мъжа, а проявите, които не са били типични за цялото женско съсловие, са оставали по-настрани. Но ролята на българката в борбите ни за освобождение е доказано съществена.

В хайдушкото движение, в което безспорно масова сила са мъжете, могат да бъдат посочени имената на поне 55 жени-хайдути. Сред тях са Сирма Стрезова, Румена войвода, Гуга, Мария, Рада Барачкина и десетки други изключителни българки, истински воини. За повечето от тях научаваме от фолклора, но това не означава, че информацията от песните, преданията и други устни извори следва да се игнорира. Напротив, тя може да допълва, да се припокрива или напълно да съвпада с известните ни достоверни данни” – посочва Георги Туртуриков.

Сирма Стрезова и Румена войвода
Априлското въстание от 1876 г. също е наситено с достатъчно геройски прояви и светли образи на юначни българки. Десетки са защитничките на Батак и Брацигово, а в Перущица се споменават 56 жени-въстанички на фона на общо 600 защитници от мъжки пол. В Априлското въстание най-напред изпъква фигурата на Райна Княгиня, но освен нея се открояват и такива героини като Стояна Драгановска-Нишанджийката, смелите защитнички на Перущица – Ана Райкова и Велика Стоянова, клисурската Райна Княгиня – Гана Найденова, Мария Сутич – единствената жена в „Хвърковатата чета“ на Бенковски.

Райна Княгиня и Мария Сутич
„Да не забравим и една друга изключителна жена – Христина Хранова от с. Клисура. Нейните първи бойни прояви са от времето на Априлското въстание, което я заварва в Батак. През Руско-турската война се бие при Стара Загора, Шипка и Шейново. По-късно се сражава в Сръбско-българската и в двете Балкански войни. Освен всичко това е и първата действаща акушерка в България, а докато живее във Варна, тя става и първата българка – спасител по черноморското ни крайбрежие.”

Христина Хранова като студентка в Киев (вляво) и като герой от войните с медалите си
Освен нея в Руско-турската война е известно, че се включват също Райна от Казанлък, която е в редовете на българските дружини на Шипка, както и още 2 девойки (на 17-19 годишна възраст) – Марица и Бойка, участвали в сраженията при преминаването на Троянския проход.

Много примери могат да бъдат дадени и от времето след Освобождението. В Сръбско-българската война (1885) се прославят т. нар. „Видински амазонки“ – Софица Цанова, Елена Златкович (известна като „хладнокръвният снайперист“) и Йона Маркова, която се бие под името Йон Марков, като и 3-те са наградени с войнишки кръст „За храброст“. Носителка и на 4-те степени на кръста „За храброст“ е Донка Ушлинова.

Йона Маркова
„Трябва не да изравняваме ролята на мъжа и на жената въобще в историята, защото тези роли винаги ще се различават, но да им се даде подобаващо им се място и информацията да е достъпна за всички хора, които имат любопитството да четат и да се запознават фактите. Позабравеното юначество, героизмът и бойният опит на всички тези знайни и незнайни българки заслужават уважение и достойно оценяване. Те не бива да остават анонимни за историята” – категоричен е Георги Туртуриков.

Снимки: архив и личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свети Йоан Рилски

Почитаме Св. Йоан Рилски

Православните християни почитат успението на Св. Йоан Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ. Светецът се ражда в село Скрино в Осоговската планина през втората половина на IX век, когато християнството пуска корени сред..

публикувано на 18.08.24 в 09:59

Църквата “Св. Иван Рилски” в Старо село почита небесния застъпник на българите

Църквата “Св. Иван Рилски” в троянското Старо село днес отбелязва храмовия си празник. По този случай ще бъде отслужена празнична света литургия за успението на светеца, дал името на храма, както и празнична вечерня. “ Необикновена е историята на..

публикувано на 18.08.24 в 07:00

Успение Богородично прославя необятната обич на Божията Майка

Наричат Света Богородица Майка на истинския Живот, която с молитвите си избавя от смърт човешките души. Тя е най-обичаната и най-прославяна след Бога, към която се обръщат всички. Църквата ѝ отдава почит на 15 август, в деня на нейното успение, когато..

публикувано на 15.08.24 в 04:05