На 22 септември 1908 г. е провъзгласена Независимостта на България. След най-дръзкия самостоятелен акт в българската история – Съединението на Източна Румелия и Княжество България, българите отново демонстрират силата на единството и вярата в собствените си сили. Този ден се отбелязва като официален държавен празник и е символ на промяната в международно-правния статут на България. Той показва трансформацията на България от васална държава в свободен и суверенен субект на международните отношения. Това е краткото сведение за Деня на Независимостта, което дори българските ученици по света научават от учебниците по история. Всяка година обаче преоткриваме огромното значение на този паметен за историята ден, като се опитваме да го съизмерваме с останалите дати, възприети като символи на възродената след петвековно османско владичество България.
През сложната плетеница от факти, събития, личности и глобални политически процеси ни превеждат историците. "Денят на Независимостта е един от най-важните празници за българите, тъй като това е денят на постигането на пълноценна държавност" – казва историкът проф. д-р Николай Кънев – зам.-ректор по научноизследователската и художественотворческата дейност на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". С него разговаряме за стойността на този днешен празник, така жадуван дълги години от предците ни:
"В масовото съзнание на преден план е датата на Освобождението на България от 5-вековното османско владичество. Но макар и тогава България да възкръсва, тя още е непълноценна държава, васална на Високата порта, непълноправен международен субект. Денят на Независимостта (1908 г.) е датата, в която България става държава в пълния смисъл на думата, защото не е подчинена на никого другиго, не плаща данък на своя сюзерен, както е било преди това – на Османската империя. Така че 22 септември е денят, когато трябва да се чувстваме особено горди, че успяваме да постигнем такова нещо."
В центъра на събитията по това време е българският княз Фердинанд, заедно с министър-председателя Александър Малинов. На тях дължим Манифеста, който князът прочита в църквата "Св. 40 Мъченици" в старопрестолната столица на България Търново.
"С обявяването на Независимостта Фердинанд от княз става цар на българите, но и нещо също толкова важно – за българския народ с този акт идва пълноценната свобода и в същото време този Манифест има за цел да направи препратки към онази част от българите, които са останали извън пределите на свободна България" – казва проф. Николай Кънев:
"В крайна сметка нашето национално обединение така или иначе не се случва поради превратностите на историческата ни съдба, както и заради грешките на нашата дипломация, но също и заради интересите на Великите сили. Независимо, че в един или друг момент определена Велика сила би могла да застане зад българската държава, тя го прави с оглед на своите моментни интереси. Никога великите сили не са заставали зад каузата на българското обединение. Цялата тази мечта за обединение на българите, защото това не е само политика, а национална мечта, в крайна сметка не се случва и в това няма нищо странно. Историята ни показва, че голямата политика не е свързана със справедливостта. На нас много ни се иска да е така, но за съжаление интересите на големите играчи, както и на по-малките, много често деформират справедливостта и не позволяват тя да се изпълни."
Историците често говорят за детайли от историческите събития, но проф. Николай Кънев се спира на глобалната карта в геополитическите интереси. Там той вижда причината за краха на българската мечта:
"Никой няма интерес от обединена България, защото обединена България не е просто голяма, както обикновено се акцентира върху тази заплаха. Проблемът не е толкова с големината и силата на държавата, проблемът е в това, че една обединена България би се превърнала в незаобиколим фактор в европейската политика по чисто геополитически и икономически причини. Една обединена България – от Дунавската делта до Беломорска Тракия и с близост до подстъпите на Адриатическо море, на практика означава, че нито световната търговия към Европа и към Близкия Изток може да заобиколи България, нито политическите интереси на различните играчи на световната сцена могат да се реализират, без да се отчита ролята на България."
Снимки: Иван Базов, Гергана Манчева, wikipedia.org
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх..