В православния календар Неделя месопустна се отбелязва осем седмици преди Великден, винаги в неделя. Денят се нарича и Месни Заговезни, заради традиционната вечеря с месни ястия, след която до края на Великия пост месо не се яде. Думата "заговезни" идва от заговявам, започвам да постя.
По традиция, малко преди вечерята на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.
Седмицата след Неделя месопустна се нарича Сирница, защото до следващата неделя, когато са Сирни Заговезни, могат да се ядат млечни продукти и яйца.
През тази година Великият пост започва на 15 март, понеделник, след Сирни заговезни - на 14 март.
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..