На 18 март 1929 г. е поставено началото на организираното пещерно дело в България. От 1975 г. до ден днешен родните спелеолози попълват Главна картотека на българските пещери, където са събрани данни и карти на повече от 6000 проучени пещери.

„В улисията около пандемията на коронавируса, като че забравихме основополагащата дата на организираното пещерняшко движение в страната, но нека се върнем към историята, защото тя не започва от нас!“ – са написали в специалната си интернет страница спелеолозите от Българското пещерно дружество. Там те описват и „сладостта, която изпитва човек в съзерцание на неръкотворните подземни красоти на пещерите“, но и добавят, че не това е единствената притегателна сила за практикуване на пещернячество.

Пещерите и до днес крият „бели петна на планетата“, където все още не е стъпвал човек. Те са и последното убежище за романтиците, търсещи непокътнати, чисти и тихи места в природата. За хората с изследователски дух спелеологията е дейност, при която все още са възможни открития. Ето как през 1937г. Димитър Тишин - един от първите смелчаци, проникнали в пещери у нас, описва влизането си в“Субаттъ”- пещера,с дълбочина 58 метра край Котел, където под земята се скриват водите на бистър планински поток:

”Хванах се за едно от многото дървета натуряни в поточето, стиснал със зъби фенерчето, просветих се и стъпих на издатината. Водата ме заля. Над водата ми остана само главата. Дишаше се мъчно. Пристъпих напред предпазливо. Влязох в голяма тъмна зала и, о чудо! Таванът и стените са украсени с непобутнати от човешка ръка сталактити и сталагмити. Сякаш, че тук са работили десятки най-изкусни ваятели....” 

Днес пещерното движение в България е най-бързо развиващото се на Балканския полуостров. Страната ни има значима роля в областта на пещерното спасяване. „В някои области българската спелеология е водеща не само в регионален, но в световен мащаб” – казва доц. Явор Шопов, председател на Българската федерация по спелеология.

Спелеолозите смятат себе си за хора от особен вид, любовта им към красотата на суровите, непристъпни пещери не познава граници. За тяхната нелека, но увлекателна работа разказва Димитър Паунов − пещерняк с дългогодишна практика и бивш член на пещерен клуб „Алеко Константинов” в София. Интервюто чуйте ТУК.

Снимки: Българската федерация по спелеология и доц. Явор Шопов