Сатиричният театър „Алеко Константинов“ в София днес отваря врати за своята голяма звезда – Татяна Лолова. Но този път публиката няма да излезе, озарена от неподражаемите превъплъщения на любимата актриса, а опечалена от последното сбогом с една епоха в българския театрален живот.
Когато на 22 март от болница „Пирогов“ съобщиха, че усмивката ѝ е угаснала завинаги, сякаш всеки българин си пожела времето да спре. За малко. За миг, в който да върне лентата на множеството ѝ незабравими роли в киното, в театъра, прекрасните ѝ интервюта за медиите, от които Татяна Лолова раздаваше с щедри шепи талант, усмивка…„живот“. Да си спомни и запази частицата дуенде, която носеше тя и която остави завинаги в българския културен живот. С нея редицата на знакови, дори иконични български артисти от последния век оредя с още един. Няма ги Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова … , сега я няма и нея, Татяна Лолова.
Родена е в София на 10 февруари 1934 година. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ – счетоводител от Калофер. Още като ученичка в столичното 7-мо училище, Татяна Лолова се увлича по актьорското майсторство благодарение на класната си Анастастия Балабанова и решава да кандидатства във висшия театрален институт, сега НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Имала опасения, че няма да я приемат, защото при силно драматични монолози се разплаквала истински, а не трябвало. Трябвало актрисите да пазят грима си. Притесненията се оказали неоснователни, а сълзите останали, но в очите на публиката – от смях. Завършва в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно с Ицках Финци, Григор Вачков и Никола Анастасов. Следва разпределение в Русенския театър, а две години по-късно получава първата заповед за назначение в новосформирания Сатиричен театър, който я превръща в звезда на българската комедия.
"Аз не съм звезда, аз съм слънце", казваше на шега актрисата и това беше самата истина.
Татяна Лолова успяваше да озари всяко лице със заразителния си смях, голяма руса коса, характерен тембър и „усмихнат“ поглед върху живота. И всичко това тя умело вграждаше във всеки образ, който изигра в театъра, киното, телевизията.
В биографията си има 45 филма, а сред най-запомнящите се нейни роли са тези в любимите на поколения българи "Топло", "Сиромашко лято", "Бон шанс, инспекторе!", "Пътуване към Йерусалим", "След края на света", "Нощем с белите коне", "Опасен чар".
Една от мечтите й била да бъде драматична актриса. С тази цел напуска своя „дом“ Сатиричния театър през 1977 г. и цяло десетилетие играе на сцената на Театър „София“. Следва завръщане в Сатирата и голямо признание за драматичния й талант. През 1992-ра получава наградите „Аскеер“ и „Икар“ за най-любимата й роля на Уини от "Щастливи дни" на Самюъл Бекет. “Това е ролята, която ме оправдава, че съм станала актриса“, казваше Татяна Лолова.
В края на 2003 г. в Театър 199 е премиерата на друга емблематича за творчеството и личността на актрисата роля – в моноспектакъла „Дуенде“ по текстове на Лорка и Румяна Апостолова и под режисурата на Съни Сънински. Спектакълът се играе в продължение на 15 години в България и по света. Дуенде е думата, която като че ли най-точно определя таланта и самата личност на Татяна Лолова. Дума без точен превод, но която съдържа в себе си целия смисъл на изкуството, на това да бъдеш творец.
През 1997 г. излиза автобиографичната ѝ книга "1/2 живот", преиздадена шест пъти, последният тираж е от 2012 г. А през 2019-а се появява и авторската й книга със спомени „Дневници и делници“ под редакцията на журналиста Георги Тошев. Как се е стигнало до съвместната им работа и кога са се усетили близки, Тошев разказа пред БНР:
„Това се случи някъде преди 20-тина години и съм много благодарен за този шанс да бъда допуснат от нея и нейният съпруг Славето (Светослав Димитров), защото и двамата бяха чудаци. Бяха от онези изчезващи, благи хора, които отвъд таланта, отвъд социалния статус – тя голяма звезда, той -най-добрият театър майстор в София – носеха уюта на своето семейство. Умееха да създават уют за другите, за допуснатите до тях. Нашето приятелство премина през различни етапи и в последните години, особено след загубата на Славето през 2018-а, бях допуснат до архивите й, до спомените й, а спомените за един човек са нещо много ценно. И част от тези спомени й помогнах да подреди в книгата „Делници и дневници“. И знаете ли, Татяна Лолова разказваше за своя живот през срещите й със забележителни личности“ – казва Георги Тошев.
Самата актриса пък е признавала, че зад всичко, постигнато от нея стои по някоя любов, симпатия, доверие, вяра, помощ – от някой друг! Отличителното беше силното чувство за реалност, което тя притежаваше, признава Тошев.
„Аз рядко съм срещал толкова почтен и нормален човек. Нейните щения в бита бяха минимални. Татяна беше готова да се свърже с всеки, който предложи интересна задача. И смелостта, с която на 87 години до последно работеше. Подготвяше се за премиера в Операта, където искаше да сбъдне детската си мечта да бъде оперна певица в постановката “Баща ми бояджията“. Участваше с Орлин Горанов в нова песен, която успяха да запишат. Но по-важното е, че Татяна Лолова е от избраните личности, за които всеки има спомен, всеки има представа и, вярвам, всеки ще носи в сърцето си.“
И точно ден преди да отбележим Международния ден на театъра, за последно ще можем физически да се поклоним пред Дуендето на голямата Татяна Лолова, която ще продължи да живее в спомените и ролите, които ни остави.
Снимки: БГНЕС
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..