Хърватските медии прогнозират вътрешна нестабилност за България вследствие на резултатите от изборите за 45-о обикновено народно събрание. Това каза в интервю за Радио България Диана Гласнова, секретар на Хърватско-българското дружество и главен редактор на двуезичното списание „Родна реч“.

„Аз работя като журналист доста дълго време и моите лични очаквания бяха повлияни от професионалното гледане на изборните процеси в последните 30 години. Очаквах, че въпреки всички протести миналата година и нещата, които се случват в България, поне така е било досега, партията, която е била на власт в последните години, да получи, ако не най-голям брой гласове, то поне брой, който ще ѝ даде глас в съставянето на следващото правителство, – споделя сънародничката ни в хърватската столица. – Понеже години наред живея тук и на редица избори съм била член на избирателната комисия, трябва да кажа, че този път гласуваха най-много българи. Този факт трябва да се уважава от гледна точка на това, че във време на пандемия спряла всички пътувания, имаше хора, които специално заради изборите дойдоха в посолството, а не защото са на разходка в Загреб.“

По думите ѝ, изборите в диаспората показват все пак и едно общо настроение – независимо дали си българин, живеещ в България или извън нея. „Искам да кажа, че, гледайки предварителните резултати в страната, тенденцията тук е същата: ГЕРБ, Слави Трифонов и Христо Иванов имат най-много гласове, като на първо място е Иванов“.

Диана Гласнова счита, че ситуацията в България е в унисон с тенденцията за разочарование на избирателите от  политиката и политиците, характерна за цяла Европа. По думите ѝ, българските политици има какво да заимстват от опита на  Хърватия с хърватската диаспора, защото той може да бъде много полезен.

„Може да се направи така, че българите в чужбина да дадат всичко, каквото могат, за да помогнат на своята родина. Защото те дават и са достатъчно дисциплинирани и отговори в държавите, в които живеят. Първото нещо в тази насока е, че хърватската диаспора има свой избирателен район. Много хора вчера ме питаха: „Къде ще отиде моят глас, в коя секция?“. Това е една сложна математическа формула, по която аз на нито един гласувал в Загреб не можех да му кажа точно. И по този начин тези гласове се разпиляват. Ако има собствен избирателен район, диаспората знае кои са техните кандидати за депутати и за всеки един проблем те имат конкретно към кого да се обърнат, имат възможност да търсят решение на някои въпроси или пък комуникация между българското правителство и това в съответната държава. Този депутат ще бъде трансмисията между българите в чужбина и съответните български институции. И едно пожелание към нашите политици, все пак да не бъдат „коне с капаци“: Вие имате армия българи извън България, която може да бъде полезна.“

„Като цяло сме много доволни. Много млади хора срещнахме, студенти, позитивни и мисля, че вървим в посока на надежда“- сподели пред Радио България Иглика Касабова, директор на българското неделно училище в Загреб, която за първа година е в състава на изборна комисия зад граница. В Хърватия секцията беше само една, в сградата на българското посолство, което наложи пътуването на много хора.

„Това беше още една позитивна изненада за членовете на СИК, тъй като имаше хора, които пропътуваха над 300 километра, за да гласуват. 25 българи от Осиек, които осъществяват мониторинг на модернизация на жп-линия, дойдоха специално до Загреб. Над 30% от избирателите в нашата секционна комисия избраха „Демократична България“, което за мен беше изненада. Втората изненада беше доста добрата избирателна активност. Като цяло резултатите в Загреб не отговарят на картината в страната. Може би извън България гласовете са много по-различни, за съжаление и с различна стойност, за което на нас ни е много мъчно“, коментира Иглика Касабова.

„Моята мечта е да не се губят гласовете на българите в чужбина, защото те са там в търсене на едно по-добро бъдеще и наистина се надяват да се върнат в родината си. Това мога да го кажа и като директор на българското училище в Загреб, защото децата тук милеят за езика и културата си, с надеждата, че рано или късно техните семейства ще се върнат там.“