Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Истории и легенди за манастира „Св. Йоан Предтеча“ край село Градешница

Градешки манастир
Снимка: Йеромонах Спиридон

Както повечето манастири в България, и неговата история е дълга, превратна, обвеяна с легенди и драматични събития.

Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча“ е с почти 11 вековна история. Бил е опожарен и сринат със земята, за да възкръсне като феникс от пепелта. По-късно преминава през тежките години на атеизма, а в наши дни е отново събуден за духовен живот.

Градешки манастир
Старата обител е притихнала в живописен каньон, недалеч от село Градешница в Северозападна България. В днешния си вид, манастирският комплекс датира от XVII век, но е изграден върху много по-стар храм от края на Х век, научаваме от младия йеромонах Спиридон, игумен на манастира. Според писмени източници, някога той е бил важно духовно средище с голямо килийно училище, където се обучавали момчетата от околията, твърди игуменът и добавя:

„За съжаление Градешкият манастир не е от известните в България, поради ред причини, които ме натъжават като православен християнин. Той е превръщан навремето /при социализма/ в козарник, в почивна станция, в място за развлечение и неща, които не са подходящи за такова свято място. Но слава Богу, с усилия и труд, успяхме да си върнем духовния статут на обителта и от почти две години тя функционира като действащ мъжки манастир с духовен живот и със света литургия. Всеки може да дойде, да потърси съвет или помощ от Бога чрез молитва. Ние приемаме поклонници. Който желае, може да дойде, да преспи в килиите, да участва в светата литургия и в службите и да види какво е монашески живот отдаден на труд и молитва.“

Йеромонах Спиридон

Около Градешкия манастир витае легенда. Според нея, по време на османското владичество, той е бил опожарен от татари, а монасите били избити. Но няколко братя успели да се скрият в гората и решили да си построят дървена колиба, докато намерят подходящо място, за да възстановят манастира. Не щеш ли, един хубав ден, високо в небето над главите им, закръжал орел, в клюна си той стискал опожарена дъска от стария манастир. „ В този момент орелът я пуска и тя пада на днешното местонахождение на манастира. Има един оброчен камък в двора, точно там“ – разказва игуменът. Така, хората от околията издигнали новия си манастир именно на това място. Като строителен материал те използвали камъни от старата римска крепост, чийто руини били разпръснати в близката местност „Калето“. 

И до днес манастирът „Св. Йоан Предтеча“ пази свидетелства за бурната си история. А в двора се намира гробът на един от неговите главни възобновители – йеромонах Артемий Хилендарски.

„С още двама монаси, той пристига от Света гора в Атон, от Хилендарския манастир, който по това време е бил български, защото в днешно време е сръбски, – разказва йеромонах Спиридон. – И той въвежда тук светогорски устав, който е за богослужение и за ред на манастирския живот. Артемий Хилендарски реновира манастирското крило и църквата, изгражда зимния параклис на втория етаж и създава в местното население едно дръзновение и почит към църквата. Славел се е и с чудотворни действия чрез неговата молитва. Затова много хора са идвали при него за утеха и помощ.“


Снимки: Йеромонах Спиридон, iloveBulgaria, личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..

публикувано на 24.07.24 в 11:52

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01
Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, не е нужно да се коментира на какъв език е написана. Македонският още не е бил дефиниран през 1903 г.

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..

публикувано на 20.07.24 в 15:43