Изкуството не познава граници и езикови бариери, то сближава хората. Когато един автор има вроден талант, той не остава скрит за публиката, без значение в коя държава е избрал да живее. Така, разчитайки само на таланта си и упорития труд, художникът Радослав Кирилов се установява в Испания. Равносметката му за прекараните 11 години там е много изложби в авторитетни галерии и музеи, десетки завършени картини и трупане на опит в редица стилове и техники, сред които и щампата.
„Имам развитие тук и съм доволен като цяло от живота. Създадох си име, хората ме познават, оцениха творбите ми и ми дадоха шанс. Сега имам и много приятели“ – казва за себе си Радослав.
Към живот в чужбина го тласнало не толкова желанието да емигрира, колкото нещастие в семейството. Казва, че тогава е направил съдбовния си избор дали да продължи като художник напред, или да потъне в отчаяние. „Направих изложба в моя град Перник и така събрах малко пари, за да замина за Испания. Помогнаха ми приятели да се установя и да започна там“ – казва българинът.
„Следващото, което искам да постигна, е да отида в Арк Мадрид, защото това е най-голямата галерия за съвременно изкуство. То е като изложение. Най-големите артисти в световен мащаб се стремят да бъдат показани. Искам и аз да покажа там, че ме има. Мои произведения са участвали в едни от най-престижните и важни изложения, но в Арк Мадрид са вече наистина големите имена. Иначе аз съм излагал в галерии на изкуството и също и в музеи в Барселона и Мадрид. Също в музея „Гоя“. За да направиш изложба в Испания ти трябва да кандидатстваш по проект и се конкурираш с други художници. Ако имаш късмет и те харесат, тогава за известен период от време ти се дава определено място и можеш да излагаш там“, обяснява пътя и мечтите си като творец Радослав Кирилов пред Радио България.
„Много е трудно един чужденец художник да пробие в Испания. Тук повечето испански художници си имат привилегии, дори се плаща на критиците, за да пишат похвали за тях. Като видят заплаха от някой чужденец, започват да го пренебрегват“ – допълва Радослав. Въпреки това, той подписва картините си не с псевдоним, а с името си. На много от платната си рисува портрет на човек, но с образ на някакво животно. Има и своя любима картина, нарекъл я е „Бодигард“, но вместо човек, на картината има… гъска:
„Аз виждам животните като хора, така ги рисувам, отглеждам у дома животни. Дори да звучи малко налудничаво, за мен те са същества с разум, мисъл, чувства. Затова, когато избират моя картина с някое животно, всички хора казват, че виждат тип човек на нея. И не само животни правя, но и скулптури, гледам да очовеча нечовешкото.“
Радослав не скрива, че за да се издържа в чужбина трябва да комбинира работата по картините си с други дейности. Самият той създава керамични фигури и прави интериорен дизайн и декорации на къщи и апартаменти.
„По принцип е много трудно да се издържаш само с изкуство – това е трудно и за испанците, камо ли пък за българите тук. Аз не се оплаквам, но съм имал периоди, когато ми е било много тежко. Не можеш да станеш с труда си богат в чужбина, но поне можеш да живееш достойно, а това иска човекът – достоен живот“, категоричен е Радослав Кирилов.
Снимки: личен архив, cesbor.blogspot.com
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една..
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...
Писател, преводач, журналист, представител на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, Милена Селими не спира да популяризира българската литература, култура, ценности и традиции. Едно от най-новите й професионални постижения е..