В два месеца на настоящата година спадът в произшествията на пътя е почти незначителен. Според статистиката, на територията на България са настъпили 689 тежки пътнотранспортни произшествия. Жертвите са 50, а ранените 858. Сравнение със същия период на 2020 година, показва, че произшествията са със 115 по-малко, но значително е намалялброят на жертвите – с повече от 160 души.

„Дали това се дължи само и единствено на пандемията, аз мисля, че не – посочи в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. – Времето ще покаже, защото сме свидетели как освен ограничаването на движението на хората през миналата година, друго реално свършено по темата „Пътна безопасност“ няма.“

Характерен за България феномен е високият брой на самокатастрофирали водачи:

„Ясно е, че това е допуснато вследствие на човешка грешка, но интересно е защо допускаме човешки грешки толкова по-често у нас, отколкото в други страни? Причината е инфраструктурата, която е така направена, че ние се уморяваме по-бързо.“

Главна причина за бързото изтощаване на шофьорите е липсата на маркировка на пътното платно. Освен това, то не е осветено и има огромен брой дупки и неравности. Инж. Милчев е категоричен, че е необходима промяна на средата, в която се движи всеки от нас като шофьор. Изглежда обаче, все още не е дошъл моментът това да бъде осъзнато от институциите, ангажирани с управлението на пътната безопасност.

„При тях наблюдаваме пълна фиксация за това да бъдат глобени повече шофьори, да превъзпитаваме повече от тях. Няма как всеки един шофьор да бъде състезател от Формула 1 и да има безупречен контрол върху автомобила. Когато седне зад волана, той трябва да спазва правилата, пътят да го води, а ако допусне грешка, да го предпази от фатален край.“

Проверка в интернет показва каква е ефективността на един от най-предпочитаните от Пътна полиция методи за санкциониране на водачите – електронните фишове. През 2019 г. с такива са наложени санкции в размер на 112 252 850 лв (56 126 425 евро), а през 2020 г. Близо 20 млн. лева повече – 131 733 630 лв. (65 866 815 евро). Наблюдава се леко подобрение в ефективността на събиране на санкциите – ако през 2019 реално събрани са 45,8% от глобите, то през 2020 г. този процент възлиза на 63.8 на сто.

Сред най-честите причини за катастрофи в България са несъобразяването с пътната обстановка, превишената скорост, която води до загубата на контрол и прекалената самонадеяност на немалко млади шофьори, които все още не са натрупали достатъчно опит зад волана.

В интервю за Радио Благоевград, председателят на Българската асоциацията на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров също отправи апел към водачите да се съобразяват с пътната обстановка и стриктно да спазват правилата за движение по пътищата. Това е особено важно за преходите между различните сезони:

"Това е критичен период, през който сезоните се сменят в рамките на 24 часа. Имаме дъжд, мъгла, заледявания. Сега например, хората си мислят, че вече е дошла пролетта, но променливите температури са една от причините за зачестилите инциденти. Другата причина е, че шофьорите се поотпускат и настройката им за зимно шофиране се променя. Те започват да увеличават скоростта, съкращават дистанцията с другите превозни средства. Пътят също може да изиграе лоша шега с участъци, в които е слънчево и сухо, но след завоя да се оказва, че пътят е заледен или мокър.”

Междувременно работата по различни механизми за контрол върху пътната безопасност не спира. Свидетелство за това е обществена поръчка, организирана от Агенция „Пътна инфраструктура“ със сложното наименование „Георефериране на пътната инфраструктура, чрез сателитни системи, с цел превенция на пътнотранспортния травматизъм“. Целта ѝ е да бъдат анализирани критични участъци от републиканската пътна мрежа, в които има концентрация на пътнотранспортни произшествия. Прогнозната стойност на проекта е 9,2 милиона лева, с включен Данък добавена стойност. Агенцията мотивира необходимостта от подобна поръчка, с ограничените възможности на досега прилаганите методи за оценка на състоянието на пътната мрежа. Досега подобни анализи се правят редовно със заснемания, осъществявани от областните пътни управления, които оценяват качеството на участъците от пътната мрежа, които са под техен контрол.

Източници: интервю на Иван Лазов с Владимир Тодоров – Радио Благоевград

Интервю на Александър Райчев с Богдан Милчев – Програма „Христо Ботев“ 

Съставил: Йоан Колев