Ако машините все повече възприемат света посредством човешките емоции и разум, какво се случва с нас – превръщаме се в неодушевени подобия на хора или напротив, освобождавани от трудоемките задачи, извисяваме своите дух и интелект? Подрастващото поколение с поглед към действителност, която няма да наподобява нашата, тази отпреди сто, хиляда или сто хиляди години, умува над подобни казуси. Може би защото ще живее в технологичен, а и вероятно дехуманизиран свят.
Петнайсетгодишният Радостин Чолаков от родопското село Барутин вече шест години се опитва да очовечи машините. Сякаш пришълец от технологически напреднала планета, той носи знания със себе си, които не би могъл да усвои нито в оцеляващото със слети паралелки селско училище, нито в скромния си дом.
„От съвсем малък съм любопитен към всичко и съм експериментирал с какво ли не – разказва той в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР. – Тогава нямахме телефони и компютри, но когато виждах, че някой има по-нова технология, го разпитвах какво може да се прави с нея и ми ставаше все по-интересно. И щом получих телефон и лаптоп, започнах да се ровя в настройките, за да видя какво ще стане и даже съм ги развалял. Така с времето започнах да се понаучавам на разни неща.”
Докато посещава училището в Барутин, учителите му признават, че няма на какво да го научат, щом в уроците са замесени компютрите. Единственото, което могат да направят, е да го насърчат в избрания от него път. Така едва 12-годишен, „понатрупал” опит в програмирането, печели конкурс на „Гугъл” за разработка на гласови приложения. Наградата от 2400 долара инвестира в техника, за да твори мобилни приложения и софтуерни проекти.
Радостин създава AnyGoal – приложение, помагащо на хората да проследяват как напредват в целите си, и продължението AnyGoal Challenges, в което потребителите се сблъскват с предизвикателства, за да прогресират в личностното си развитие.
А в момента работи над AI проект, разбиращ български език.
„Разбработката се казва „АзБуки.ML” и представлява платформа за изкуствен интелект, обработваща човешки език – обяснява Радостин. – Идеята е тя да бъде българска алтернатива на подобни по-големи платформи, които правят граматичен анализ и оценка на емоциите в текста на английски или на друг език.”
Радостин използва т.нар. невронни мрежи, които се учат от огромен обем текстове, за да почувстват кой от тях е положителен и как да извлекат емоцията. От Българската академия на науките протягат ръка на младия изобретател, предоставяйки му своята база данни.
„Ако вземете десетки хиляди коментари от интернет и ги вкарате в програмата, вие всъщност й показвате кои от тях са положителни и кои са отрицателни – продължава Радостин. – Така програмата минава през всичките тези коментари и вижда кои са възможните позитивни думи, започва да разбира дори смисъла – не само на ниво думи, но на изречения, контекст и донякъде ирония. Всичко това се случва с помощта на невронните мрежи, които схващат шаблони, и когато им дадете нов текст, те го оприличават на вече видян модел.”
Приложението на своето изобретение Радостин вижда в разностранни дейности – от кратки преразкази на дълги новинарски статии до поставянето на запетайки в изреченията, от анализ на коментарите под продукти в мрежата до превръщането на звук в текст.
Макар и все още ученик в пловдивската математическа гимназия, талантливото момче като в кристална топка вижда своето бъдеще – начело на собствена софтуерна компания, която да създава полезни за хората продукти. А докато все още е просто Радо от родопското село Барутин, изпраща едно-единствено послание – няма значение къде си роден и в каква среда растеш, важното е да откриеш своя път и да оставиш по него видима следа.
Съставил: Диана Цанкова (по интервю на Милена Воденичарова, БНР-„Хр.Ботев“)
Снимки: schoolnews-bg, volontime.com, Facebook / @AzBuki.ML
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си..