"Прости им, Господи, защото те не знаят що вършат!" - с тези думи Иисус Христос дава прошка на мъчителите си, изкупвайки греховете на човечеството с Разпятието си. Вместо проклятие, той отправя искрена молитва за прошка и дава пример за безусловната си любов към хората, като им отваря пътя към Спасението.
Само допреди година животът ни следваше естествения си ход, между ежедневните грижи на битието и стремежа към човешките радости. Кризата с пандемията обаче рязко преобърна нагласите ни, за да ни накара да преосмислим истинските ценности в живота. Каква е равносметката и дали успяхме да открием поуката?
"Човешкият живот, от деня на раждането до деня на нашата смърт, е премеждие – отбелязва отец Василий Сарян от столичния храм "Преображение Господне".
Това, че в момента се получава глобална истерия, не означава, че нещо особено и различно се случва на всеки човек ежедневно. Всеки преминава през някакъв катарзис в своя живот - и семеен, и личен, и обществен, и финансов, и политически или професионален. Ние постоянно сме в някаква борба за оцеляване, за самосъхранение, за осмисляне на живота си. Когато стане едно такова масово сътресение, ни идва малко в повече, защото достатъчно много неща са ни на главата."
По думите на отец Василий, проблемът е в преекспонирането и ако човек се отърси от психозата, ще види, че нещата не са чак толкова трагични. Важно е да знаем, че всичко става по Божий промисъл. "Както казва Христос и косъм от главата ни не пада без Божията воля", припомня свещеникът. Когато осъзнаем това – разбираме, че всяко нещо, дали в личен, обществен или световен план, не е без значение и без смисъл. А като сравним преживявяното от нашите предци с действителността, в която живеем страданията днес бледнеят пред ужасите на войните и страшните епидемии, за които медицината тогава е била безсилна:
"Според мен урокът е за тези, които не вярват – подчертава отец Василий и добавя: – Спасението на душата не е в летаргичния начин на живот. То се постига с много труд и страдание, с много болка, борба със самите нас и нашите демони, грехове и изпитания, а и със света около нас. Тези, които трябва да се вразумят са колебаещите се и невярващите – те да видят чудесата и да ги проумеят. В един такъв момент на катарзис се дефинира много точно кой какъв е и човек показва истинското си лице. В обикновено състояние, лицемерието е навсякъде. Човек показва образи, които иска другите да видят, за да им се хареса, но при криза и паника не може да играе роля и проявява истинската си същност. Тогава виждаме кой е истински вярващ и кой не е. А самото Разпятие Христово е онзи ден на тишина, в която цялото човечество осмисля какво означава Господ да дойде на земята, да живее между нас, да изкупи греховете ни с кръвта, която проля на Кръста и да умре за нас невинен. Да проумеем величието на Неговото смирение, а не да мислим, че това е поредната приказка. Да вярваме, че наистина Господ слезе на земята и ни отдаде живота си. Творецът, Всевишният стана един от нас, за да счупи печата на първородния грях и да ни даде надеждата за вечен живот, да отвори Небесата за нас хората. А вече от нас да зависи да влезем през портите на Рая или Ада."
Снимки: БГНЕС
В деня на Вси Светии, когато Православната ни църква отбелязва Събора на 12-те апостоли и паметта на всички знайни и незнайни Христови мъченици и изповедници, миряните в България бяха възнаградени за вярата си. Едва ли има по-щастлив от Божия народ,..
Делегатите на четвъртия Патриаршески избирателен църковен събор вече гласуват за нов български патриарх. Той ще бъде избран с две трети от гласовете им между трима кандидати – врачанският митрополит Григорий, видинският митрополит Даниил и ловчанският..
На днешния ден православната ни църква отдава почит на историческите личности, живели по нашите земи от първи век досега и канонизирани за светци. Всички те са били хора на вярата и духа и с делата си са заздравявали спойката между църквата, народа и..
Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската..
На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес..