Почти като на шега юристите казват, че след Закона за движение по пътищата, другият най-нарушаван закон в България е Кодексът на труда. Най-често за правна помощ към юридическите съветници на синдикатите се обръщат хора, които са били уволнени или принудени да напуснат работното си място, не са получили заплата за положен труд, млади хора, на които предстои да започнат първа работа или пък работници, които подготвят документите си за пенсиониране. Изминалата една година донесе нови неочаквани предизвикателства за наетите в почти всички сфери на дейност.

„Както работещите, така и работодателите бяха принудени да се запознаят с много нови форми на реорганизация на труда и темата за защита на правата по време на работа стана доста актуална“ – казва д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право и създател на специализирана платформа в помощ на всички работещи граждани в България.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Тодор Капитанов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Отношенията в една трудова организация зависят най-вече от спазването на безопасните условия на труд, работното време, което в настоящите условия не се отчита когато е извънредно. Един нов момент е синдромът да си винаги на линия и след работно време, дори по време на почивка и ваканция, ти си постоянно в работен режим, достъпен си от всяко електронно устройство – било то компютър или телефон, таблет и навсякъде, където има интернет връзка. Знаем, има хиляди платформи за комуникация, а така човек сам не може да контролира и регулира работното си време. Работодателите злоупотребяват с това нещо, което е  един от големите проблеми, който се надгради по време на организацията на хоумофиса в България.“

Пандемията повдигна важни въпроси, свързани с работата от разстояние. Според експерта, в значителна степен те са организирани с норми в Кодекса на труда, но за хората, които са се „сблъскали“ с тази новост в ежедневието си, това носи стрес и объркване при организацията на работния ден.

„Оказа се, че в България условията не са добри за осъществяване на работа от разстояние – посочва Тодор Капитанов пред Радио България. – Домовете на хората не са пригодени да бъдат работно място. В офиса човек разполага с бюро, стол, осветление, организация на работата. По същия начин това би следвало да се организира и в домовете на хората, но у нас не успяхме напълно да го постигнем. Освен това работодателите мълчат по въпроса кой трябва да поеме битовите разходи – електричество, интернет и т.н., на  служителите, които работят в домашна обстановка. Констатирани бяха множество възникнали депресивни състояния на работещите в затворена работна среда, липса на възможност за нормални социални комуникации и висока изолираност от обществен живот. Изводът е, че дори по време на почивка, хората са пак на работното си място. Обядват пред компютъра, а ако правят друга почивка, те пак са пред някакъв видеодисплей, което вреди на здравето. Всички тези неща очертават необходимост от компенсаторни механизми, които могат да са допълнителни почивки, отпуски, обезщетения и всички подобни форми, които да се обмислят и усъвършенстват в българското законодателство.“

Според Тодор Капитанов най-големият позитив в ковид кризата е, че хората видяха, че здравето, животът им са най-важни. „Започнаха да се грижат повече за себе си, помещенията станаха по-чисти, започна да се обръща сериозно внимание на битовите условия при работа“ – казва експертът по трудови правоотношения.

„Преди се случваше да не се зачита правото на отсъствия по болест от работодателите. Това се промени, вече всеки, който почувства физически дискомфорт успява да реорганизира идването си на работа, ползването на болничен. Пак вследствие от кризата се повиши правната култура на българина. Виждам, че вече 10 хиляди българи за кратко време са потърсили правна помощ чрез нашата платформа и се радвам, че има интерес към темата. А това е една от целите на платформата ни.“

Снимки: БНР - Пловдив и архив