След 3 неуспешни опита 45-ото Народно събрание да излъчи редовно правителство, президентът Румен Радев ще трябва да назначи служебен кабинет, който да се заеме с подготовката на предсрочни парламентарни избори в следващите два месеца. Конституцията не задължава държавния глава веднага да издаде указ за разпускане на Народното събрание и насрочване на дата за избори, но Румен Радев обяви, че ще стори това след 10 май.

„Най важната задача на този парламент беше да състави правителство. След като той не съумя, на ход е следващата стъпка в конституционната процедура, а именно насрочването на нови избори. Това означава, че най-вероятно  изборите ще бъдат през юли, възможно най-ранната дата е 11 юли“, прогнозира в интервю за БНР Симона Велева, доктор по конституционно право.

Всички текущи задачи в държавата ще се изпълняват от служебното правителство, което състави президента. То може да управлява най-много три месеца, уточни Велева.

България тепърва навлиза в масивна криза и "тази политическа криза ще направи живота на гражданите много по-проблемен", прогнозира социологът Юрий Асланов. В интервю за БНР той изказа мнение, че президентът Румен Радев не е имал желание за съставяне на служебен кабинет, но сега е принуден да го направи.

Политологът Калоян Методиев пък изрази надежда той да е по-конструктивен и по-балансиран: “Или ще се занимават с изборния процес отговорно, компетентно и спокойно, или ще тласнат страната към хаос.“

Новите избори ще се проведат по нови правила, приети набързо от 45-то народно събрание. Сред тях са създаване на нов изборен район "Чужбина", гласуване само с машини и нова Централна избирателна комисия (ЦИК).

"Най-съществената промяна е това, че се даде възможност за разширяване на броя на секциите в държавите извън ЕС- категорична е Симона Велева. – Много често се съсредоточаваме върху Турция, но не трябва да забравяме колко много наши сънародници живеят във Великобритания, в САЩ и други държави и е безумно в XXI век да караме хората да стоят по опашки часове наред, за да упражнят конституционното си право да изберат членове на българския парламент. Също така спадна и броят на заявленията, които трябва да се подадат, за да се отвори една изборна секция в чужбина от 60 на 40. Така че в това отношение имаме една много по-добра гаранция на правото на българите да участват в изборите, отколкото беше преди.“

Според политолога доц. Огнян Минчев целта на спешните промени в Изборния кодекс – преди задаващите се предсрочни избори – е да се създаде ситуация, в която да бъде постигнато пълното отстраняване на ГЕРБ от възможност да управлява:

"С тази цел са се натоварили новите партии на промяната и смятат, че без да отстранят ГЕРБ, те не могат да управляват. Друг е въпросът дали и без ГЕРБ те ще могат да управляват".По думите му, никога досега спешни промени в изборното законодателство не са удовлетворявали "мечтите и амбициите на тези, които ги правят".

"Не е малка вероятността за провал на изборите, защото след два месеца и половина те трябва да бъдат организирани от нов състав на ЦИК и по нови правила, които трябва да бъдат обезпечени организационно, финансово и технологично“, прогнозира Минчев: „Ако това не се случи, първата възможна посока е вотът да бъде оспорен, втората посока е да бъде установен формат на авторитарно управление, коeто да запуши устите на протестиращите“.   

Макар и по нови правила не е без основание опасението, че предстоящите предсрочни избори няма да доведат до сериозно разместване на местата. Политолозите предвиждат промени само в нюанситет.е. в парламента могат да попаднат партии, които сега са извън него, а някоя от сегашните – да изпадне. Но вероятността обаче отново да се озовем в ситуация, в която парламентът да не може да състави правителство е голяма. Ако това се случи„страната ще изпадне в политическа и институционална криза“, предупреди държавният глава Румен Радев.

Съставил: Елена Каркаланова