Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Гергана Влъчкова: Възпитаниците ми в Германия свирят прекрасно българска музика

Снимка: архив

„Подготвям учениците си за сцената, а след това да се радвам на успехите им. Аз самата рядко съм солист, но и до днес продължавам да се усъвършенствам. За мен винаги семейството е било на първо място“ – така с няколко думи Гергана буквално разказва живота си, преминаващ между работата в Германия и ваканциите у дома. Има над 30-годишен стаж като ръководител на акордеонни оркестри към няколко музикални училища в Берлин. Носител е на престижни германски награди, нейните възпитаници са печелили международни отличия във Франция, Италия и др. Отличителна черта на всички състави, които е ръководила, е това, че прекрасно свирят българска музика – от класически пиеси до фолклорни обработки.

Заминава за Германия заедно със съпруга си – забележителния тромпетист Кирил Влъчков. Двамата се запознават на едно турне – Гергана е част от вокално трио „Обектив“, бъдещият ѝ съпруг е в оркестъра. Казва, че таланта е наследила от своя баща – музикант в Духовия оркестър на ВВС.

„Първите контакти с музиката бяха свързани с него – разказва Гергана. – Още помня концертите, които оркестърът изнасяше в Борисовата градина, във Военния клуб. Тогава за пръв път се срещнах с оперните увертюри, които и днес много обичам. В репертоара им имаше класическа музика, откъси от опери и оперети, участваха прекрасни солисти. Баща ми видя, че имам дарба и около 10-годишна ме заведе в Двореца на пионерите. Започнах да ходя на уроци по акордеон, от които не научих много, но година по-късно влязох в акордеонния оркестър и всъщност това стана моя съдба. В Естрадния отдел на Консерваторията (днес НМА “Панчо Владигеров“) учих при Георги Гълъбов –  уникален човек и преподавател, на когото дължа много.“


В „Обектив“ попада случайно.
Маргарита Градева, която пее трети глас в триото е нейна приятелка от Двореца на пионерите и състудентка в Консерваторията. Маргарита я представя на Николай Куюмджиев – композитор и аранжор, създател на формацията, който в онзи момент търси певица за средния глас. Започват концерти, пътувания, записи.

„Имаше много хубави моменти, интересни и вълнуващи, но това не беше моят свят. Аз не обичам да пътувам, семейството ми липсваше“ – спомня си тя. Омъжва се, напуска триото, а скоро след като се ражда синът ѝ, започва да преподава в едно софийско читалище.

„Георги Гълъбов, моят учител, ме попита дали бих подготвила за края на учебната година четири деца. Съгласих се, а през септември се оказах с огромен клас. В моя живот винаги са се намирали хора, които са ми подавали ръка. Не съм имала пречки. В Германия още по-малко. В тази страна, ако човек наистина желае да работи и има какво да даде, във всички случаи ще получи подкрепа. Това, че осем години бях свирила в оркестър се оказа много важно. Ансамбловото свирене има много характерни особености, които познавам и това се оказа моята сила. Създадох си име на много добър ръководител и аранжор на акордеонен оркестър. Имам немалко награди, носител съм на престижната Silber Dirigentstock (Сребърна диригентска палка) на Harmonika Verband Deutschland.


Имах добри ученици. След обединението на Германия се явихме на международен конкурс във Франция. Доколкото знам, ние сме първият източно-берлински акордеонен оркестър, който излезе в чужбина и получи отличие. По-късно бяхме изпратени като представители на Берлин в авторитетния Общогермански фестивал на самодейните състави, явихме се на конкурс в Италия и оттам също се завърнахме с награда.

В Германия работата в оркестър в музикалното училище се счита за допълнително обучение и е безплатно за децата. То подпомага индивидуалните уроци, освен това се отчита социалната роля на тези занимания и изяви.

„Имах общо седем постоянни формации, а D’Akkord се задържа повече от 25 години, съществува и сега, ръководи я мой възпитаник. Изнасяли сме концерти във Франция, Белгия, Молдова, няколко пъти в България. DAkkord е много популярен в Берлин, има добро име и свири много българска музика: „Ръченица“ от Петко Стайнов , „Девойко мари хубава“ в аранжимент на Ангел Маринов, моята „Българска сюита“, която издадох в Германия. Имахме и два български проекта с диригентката Боряна Величкова и нейния хор в Берлин, с който изпълнихме възрожденски песни, „Химна на Св. Св. Кирил и Методий“ и мн. др. Моите германски ученици са запознати с българската музикална традиция и съкровищница. Работила съм единствено по българската школа за акордеон, на което дължа част от успеха си.“

Стотици деца са минали през съставите, които е ръководила, дори не знае точния им брой.

„Бях известна и с това, че много добре работя с деца с увреждания. Имах ученици с аутизъм, но най-невероятното постижение направи дете, родено без пръсти. Независимо от всичко то стана много добър изпълнител, изнасяше концерти, за него изработиха специални инструменти в Италия, снимаха го за национални телевизии. И до днес не мога да си обясня как стана това. Изискванията ми към тези деца бяха точно толкова строги, както към всички останали, може би това е ключът към нашия общ успех.“


През последните години Гергана остава в България по-дълго.

„Продължавам да се интересувам от проблемите на преподаването в различите страни. Дори поръчах италиански начални школи и ги изучавам в момента. Всяко лято съм в селската си къща в България. Свиря вечер, чуват ме надалече, много ми се радват. Съседът казва, че си сипва една ракийка, отваря прозореца и ме слуша. Минават хора, коментират пиесите.

В Германия съм много добра гостенка, добре посрещната. Отнасят се с мен изключително коректно, с много топлина. Но има нещо, което не може да се промени – ти си роден другаде и там е твоето място.“
Снимки: архив, личен архив

Още от категорията

Снимка: Facebook/Стефан Вълдобрев „Обичайните заподозрени“

„Жълт код“ – новият албум на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“

„Животът ми не е игра в извънредно положение… няма да се крия от всякакви прогнози… Да бъде както беше досега, както беше миналото лято – мечтая за това…“ Песента е от „Жълт код“ – новия албум на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“...

публикувано на 02.08.21 в 11:52

Мирослава Кацарова: „Теменужена“ е нова версия на мен самата

Лято, нежност, боса нова и танц, меланхолия, преплетена с морски бриз…това са все асоциации, които човек може да направи, докато слуша „Теменужена“ – новия албум на Мирослава Кацарова. „Теменужена“ е и едно от заглавията в колекцията, име, което..

публикувано на 29.07.21 в 10:25

Жан-Батист Льоклер за своите български пристрастия

„Влюбих се в България преди години – още първия път, когато посетих страната ви“ – казва Жан-Батист Льоклер. Известният перкусионист живее в Париж, като изпълнител и преподавател често пътува по света за концерти и майсторски класове. Една от..

публикувано на 26.07.21 в 14:02