В дните около Великден садист с ловна пушка се забавлява с насочен мерник. Котката Мила, бременна с четири рожби, отнася куршум и по чудо оцелява. Цяла седмица хора подминават раненото и обездвижено животно, отказвайки да му окажат каквато и да е помощ, дори да му поднесат храна или вода.

За съжаление, историята на Мила не е единствената. Броени дни по-рано котето Слийпи – простреляно и влачещо се на улицата с рана поне на десет дни, случайно бива забелязано от спасителя си. Подобно на Мила, и Слийпи не е намерил дни наред човек, който да му помогне.

“Обществото ни няма отношение към животните или то е много слабо – констатира адвокат Валентина Каменарска. – Време е държавата да се намеси и да приеме цялостен пакет от политически мерки, за да може случващото се незабавно да бъде спряно. Ако подобен инцидент, характерен единствено за третия свят, се случи в някоя друга европейска страна, той ще предизвика огромен скандал и ще доведе до сериозно разследване, сериозни публикации, сериозно обществено осъждане. Докато у нас хора продължават да се забавляват, стреляйки по животни.”

Според адвокатката единственото, което може да предизвика реакцията на властите, е вълна от гражданско недоволство. В момента хората могат да помагат в отделни случаи, но не и да заместят неефективната зоополиция и липсата на емоционална ангажираност на униформените, които – най-често в малките населени места, понякога се оказват самите извършители на престъпленията.

“Няма нито един контролен орган, който да спазва утвърдената политика – продължава Валентина Каменарска. – На Българската агенция по безопасност на храните пък не са й дадени адекватни правомощия – тя може само да отиде на място, да даде предписания и да си тръгне, тъй като не й е позволено да действа заедно с полицията и да санкционира. И, въпреки че имаме член в Наказателния кодекс, според който садистичните прояви върху животни се смятат за престъпление, те са извадени от класификатора на телефон 112 в разрез с всички закони. Не може дадено нещо да бъде престъпление и в същото време полицейските органи да не бъдат ангажирани да дойдат на място, да събират следи и да разследват!”

Засега битката за прекратяване на зверствата спрямо животни се води предимно от отделни воини - граждани и представители на неправителствени организации. Техният съвет към е, ако се натъкнем на малтретирано животно, да го заведем в клиника и да подадем сигнал до прокуратурата.

“Най-вероятно този сигнал няма да доведе до нищо, защото оръжията, с които се стреля по животните, не подлежат на балистична експертиза – скептична е адвокат Каменарска. – А и прокуратурата обикновено е отдалечена от населеното място, тъй като тези действия често се случват в по-малките селища. Но ако полицията пожелае, много бързо може да разбере кой е извършителят. Сега хората каквото и да направят – докато държавата не работи, усилията им ще си останат удари във въздуха.”

При желание държавата може за един ден да обърне мисленето на хората, убедена е Валентина Каменарска. И дава пример с началото на Covid епидемията, когато за един ден е наложила да сложим маски, независимо дали ни харесва. “Затова и ние като общество, ако не можем да бъдем превъзпитани от семейството, държавата е тази, която трябва да го направи много бързо”, заключава тя.

Съставил: Диана Цанкова (По интервю на Любомира Константинова с адв. Валентина Каменарска по програма “Хр. Ботев” на БНР)

Снимки: архив и Facebook/ Валентина Каменарска