Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Глобалното образование като инструмент за развитие на критичното мислене

Снимка: архив

Едно от най-важните неща, на които трябва да се научат младежите в България е критично мислене, убедена е проф. Петранка Филева, председател на УС на Българската платформа за международно развитие (БПМР) и преподавател по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Тази идея е в основата на конкурсите - „Глобално училище“ и надграждащия го „Глобално училище в действие“, документи за участие в които се приемат до 16 юли.

Какво представлява глобалното образование? Това е инструмент за развитие на критичното мислене у учениците и постигане на разбиране за взаимовръзките в света. С помощта на иновативни методи и подходи младите хора се подготвят за бъдещата си роля – на мислещи, критични и дейни граждани на света.

Близо 50 български училища са носители на награди от двата конкурса, а всички те трябва да продължат работа за предлагане на ново и модерно гражданско образование на своите възпитаници – обяснява проф. Филева:



„Всички училища могат да кандидатстват за конкурсите, независимо дали предлагат основно или средно образование до 12 клас, езикови училища, специализирани. Важно е каква е идеята, която представят, дали имат натрупан опит в модерните практики на преподаване, за да бъдем сигурни, че могат да се справят с реализирането на проекта, който предлагат, за да получат този приз. Ние самите сме опитвали многократно да формулираме какво означава „глобално училище“, какво очакваме и на какво държим. Казано с повече думи – за нас е важно учениците да осъзнават, че живеят в глобален свят, в който зависим един от друг. Най-важното е това, което в Програмата за международно изследване на учениците PISA (Programme for International Student Assessment) наричат „глобални компетентности“ – т. е. с това, което правят в училище, децата да докажат, че са толерантни, че приемат чуждото мнение, че разбират глобалните предизвикателства и че ще могат да се справят с тях.“


Проф. Филева припомня, че според проучване на PISA от 2018 г. българските деца се представят най-зле по четивна грамотност в ЕС, влошени са уменията им в области като природни науки и математика, а социално-икономическото неравенство продължава да е водещо за успеваемостта на тийнейджърите. PISA популяризира у нас понятието „функционална грамотност“ – способността да интерпретираш информация с разбиране и да можеш да се ориентираш в нея, обяснява проф. Петранка Филева:

„Ние трябва да мотивираме учениците да мислят критично, да имат и „медийна грамотност“. Видяхме покрай Covid-19 как и малки, и големи не познават света, приемат за чиста монета невярна информация и страдат от нея. Подрастващите трябва бъдат и екологично ориентирани, да могат да приемат различията, да разбират какви са правата на човека, да знаят в какво се изразява свободата им – че тя се простира дотам, откъдето започва свободата на другите. Вярвам, че познанието за това може да се постигне с подходящите методи и инструменти на съвременното“.
Информация и необходими документи за участие в конкурса „Глобално училище“ може да намерите на страницата на БПМР .

Снимки: архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Лекторатите по българистика имат важна роля за "запалване" на интереса към България по света

Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..

публикувано на 28.06.24 в 11:30
Доц. Росен Калпачки

България е сред страните с най-много жертви на инсулти в ЕС

В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..

публикувано на 27.06.24 в 19:58

България беше представена на изложение за висше образование в Япония

Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..

публикувано на 27.06.24 в 17:35