Едно от най-важните неща, на които трябва да се научат младежите в България е критично мислене, убедена е проф. Петранка Филева, председател на УС на Българската платформа за международно развитие (БПМР) и преподавател по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Тази идея е в основата на конкурсите - „Глобално училище“ и надграждащия го „Глобално училище в действие“, документи за участие в които се приемат до 16 юли.

Какво представлява глобалното образование? Това е инструмент за развитие на критичното мислене у учениците и постигане на разбиране за взаимовръзките в света. С помощта на иновативни методи и подходи младите хора се подготвят за бъдещата си роля – на мислещи, критични и дейни граждани на света.

Близо 50 български училища са носители на награди от двата конкурса, а всички те трябва да продължат работа за предлагане на ново и модерно гражданско образование на своите възпитаници – обяснява проф. Филева:

„Всички училища могат да кандидатстват за конкурсите, независимо дали предлагат основно или средно образование до 12 клас, езикови училища, специализирани. Важно е каква е идеята, която представят, дали имат натрупан опит в модерните практики на преподаване, за да бъдем сигурни, че могат да се справят с реализирането на проекта, който предлагат, за да получат този приз. Ние самите сме опитвали многократно да формулираме какво означава „глобално училище“, какво очакваме и на какво държим. Казано с повече думи – за нас е важно учениците да осъзнават, че живеят в глобален свят, в който зависим един от друг. Най-важното е това, което в Програмата за международно изследване на учениците PISA (Programme for International Student Assessment) наричат „глобални компетентности“ – т. е. с това, което правят в училище, децата да докажат, че са толерантни, че приемат чуждото мнение, че разбират глобалните предизвикателства и че ще могат да се справят с тях.“

Проф. Филева припомня, че според проучване на PISA от 2018 г. българските деца се представят най-зле по четивна грамотност в ЕС, влошени са уменията им в области като природни науки и математика, а социално-икономическото неравенство продължава да е водещо за успеваемостта на тийнейджърите. PISA популяризира у нас понятието „функционална грамотност“ – способността да интерпретираш информация с разбиране и да можеш да се ориентираш в нея, обяснява проф. Петранка Филева:

„Ние трябва да мотивираме учениците да мислят критично, да имат и „медийна грамотност“. Видяхме покрай Covid-19 как и малки, и големи не познават света, приемат за чиста монета невярна информация и страдат от нея. Подрастващите трябва бъдат и екологично ориентирани, да могат да приемат различията, да разбират какви са правата на човека, да знаят в какво се изразява свободата им – че тя се простира дотам, откъдето започва свободата на другите. Вярвам, че познанието за това може да се постигне с подходящите методи и инструменти на съвременното“.
Информация и необходими документи за участие в конкурса „Глобално училище“ може да намерите на страницата на БПМР .