Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дигитален архив ще пази жива историята на индустриалното ни наследство

Общ изглед от Кюстендил 1927 г. / Снимка: РИМ Кюстендил

Фабрики, железопътни съоръжения, мостове, кланици, вградили в себе си историята на бурното развитие на промишлеността от първите десетилетия на миналия век, днес биват събаряни или се “самозапалват” и рушат. За да запази свидетелство за тези ценни архитектурни образци, екип от историци се е заел със задачата да изработи дигитален архив и мобилно приложение с индустриалното наследство по нашите земи.

Някогашните промишлени сгради могат да заживеят нов живот – с достолепните си фасади да разказват истории, а с функционалността си да се превърнат във временен дом за хора с модерни професии, артистично призвание или да изпълняват обществени функции. Индустриалното наследство има много възможности за адаптация и социализация, убеден е гл. ас. Ивайло Начев от Института за балканистика към БАН, който стои в основата на проекта за дигиталния архив.

Ивайло Начев

“Индустриалното наследство, подобно на други видове наследство, е свързано с историята и с паметта на града – казва той. – То обаче е тотално пренебрегвано у нас и повече сме свикнали да обръщаме внимание на църкви, манастири, градска архитектура от края на 19 в. и максимум началото на 20 век. Всичко останало извън тези параметри трудно влиза в общите представи. Дори официалният статут на културни паметници не може да опази доста индустриални обекти.”

Такъв е случаят с някогашната Захарна фабрика в София, която буквално се разпада, но въпреки това продължава да виси на произвола на съдбата.

Захарната фабрика в София 1917 г. / Снимка: Фабрики и личности

“Захарната фабрика е дала името на целия квартал и това илюстрира факта, че тези обекти не са затворени сами за себе си, а са променяли живота в множество посоки – обяснява Ивайло Начев. – Тук можем да мислим за демография – за хилядите хора, които са се преместили да живеят в околността. Можем да мислим също за инфраструктура, защото заради фабриката е отклонена железопътната линия. Затова и едно от нещата, които се опитваме да направим, е да илюстрираме с документи значението на фабриките за по-широката среда и за функционирането на града като голям организъм.”

Захарната фабрика в София днес / Снимка: архив

Според историка всяка сграда трябва да бъде идентифицирана и разгледана сама по себе си, за да бъде съхранена и впоследствие приспособена според своите характеристики.

Не знаем доста неща за индустриалното наследство, дори историята на отделните фабрики и обекти– добавя Ивайло Начев. – Ще дам пример с Националния музей “Земята и хората” в София, който според датировката се помещава в индустриална сграда от края на 19 век. Това обаче е малко вероятно предвид строителните технологии и начина, по който е бил изграждан градът. И наистина, когато започнах да се ровя, се оказа, че корпусът на днешния музей е построен вероятно през 20-те г. на миналия век. Чрез този пример искам да покажа, че дори за обекти – национални паметници на културата, има празноти или фактите не са коректни. А какво остава за по-малко познатите и неглижирани индустриални сгради.”

Във фабриката за шоколад и захарни изделия на Велизар Пеев преди 1943 г. / Снимка: ДА Архиви

Едно от средствата за достоверен прочит на индустриалното наследство е създаването на мобилно приложение – най-напред за столицата. Чрез него ще могат да се видят постройките в автентичния им облик от времето, в което са изпълнявали основното си предназначение.

“Надявам се такива дейности да бъдат свързани и с образователни цели, за да обърнем поглед към някои вдъхновяващи примери – казва още историкът. – Индустриалните образци често водят към иновативни предприемачи, които биха могли да вдъхновят предприемачите на нашия ден и да им покажат как във времето непрекъснато се е налагало да се променя начина на производство, на продажба. За пример може да послужи историята на Прошековата фабрика, чийто архив, за щастие, е добре запазен. От него се вижда непрекъснатото развитие на пивоварския бизнес и нуждата от постоянни, разумни инвестиции в иновации.”

Бирената фабрика на братя Прошек в София 1912 г. / Снимка: ДА Архиви

Цялото интервю с гл. ас. Ивайло Начев от Института за балканистика към БАН можете да чуете ТУК.

Съставил: Диана Цанкова (По интервю на Таня Димова, БНР-“Хр. Ботев”)

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Навършиха се 33 години от приемането на новата Конституция на България

На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..

публикувано на 12.07.24 в 19:18

За 10 години вярващите са намалели с 9 на сто

България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г.  51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..

публикувано на 09.07.24 в 14:22

Хераклея Синтика възнагради археолозите с ново значимо откритие

В античния град Хераклея Синтика откриха много добре запазена двуметрова статуя с глава. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок към II век сл. Хр, когато тази практика вече е била архаична. Иконографският тип е на бог Хермес и подобни..

публикувано на 05.07.24 в 11:27