Столичната галерия „Синтезис“ продължава с традицията си да показва стари и слабо познати майстори на фотографията от края на XIX и началото на ХХ век. На 17 юни ще бъде представено първото задълбочено изследване на работата на Георг Волц − „Непознатият фотограф“. Експозицията ще може да бъде разгледана до 11 август, куратори са Надежда Павлова и Биляна Карастоянова. И ако вече се прокрадва въпросът кой е Георг Волц и какво е снимал, кураторите са провокирани именно от това − да дадат тези отговори.

„Георг Волц е изключително интересна личност, която ние възприемаме като български фотограф и така трябва да бъде, според мен – казва г-жа Карастоянова. − Въпреки че е роден в Лотарингия, днешна Франция, семейството му е живяло в Холандия, Италия, Австрия, самият той е живял в Гърция, женен е за французойка, майка му е италианка, има немски произход − много интересна мултикултурна фамилия. Установява се в България в последните години на XIX век, когато пристига от Франция, за да изготви фотографии и топографски карти за жп линиите, които по онова време се строят в страната ни. Открива свое фотографско ателие в София, което нарича музей на фотографията и започва да се занимава професионално с това изкуство. Прави емблематични снимки, които разчупват представата за фотографията в България по онова време.“

На Георг Волц дължим първите въздушни панорамни снимки на България, направени от аероплан. Той документира построяването на железопътните линии, снима важни за страната ни събития от периода на Третото българско царство − обявяването на Независимостта на България, посещението на Великия княз Владимир Александрович, откриването на паметника на Цар Освободител, строежа на храм-паметника „Св. Александър Невски“, голямото земетресение през 1913 година в Горна Оряховица.

Биляна Карастоянова е човекът, който дигитализира архива на Волц, описва и събира информация за хиляди фотографски плаки и хартиени копия. Нещо, което никой не е направил през последните 100 години.

Всичко започва през 2017 година, когато след смъртта на неговата внучка Франсоаз Мари Волц съпругът ѝ се свързва с Биляна с молба да направи книга-албум с фотографиите, които семейството притежава − много интересни снимки от Балканската война, за жалост почти без никакво описание. Информация за Георг Волц също нямало. Личността му била сякаш обвита в мистика.


„Чрез роднини, които помогнаха изключително много, стигнах до друг негов внук − инженер Иван Терзиев, който беше така любезен да ми предостави над 1000 стъклени плаки, съхранявани вече много години, без да бъдат обработени и описани. На мен се падна тази чест да обработя изображенията и да установя, че те съдържат изключително ценен исторически материал, който толкова много години е стоял в сандъци без никой да се интересува от него“ – разказва Биляна.

Липсата на информация и историческа памет за Георг Волц е силно обвързана с политическата ситуация в страната след 1944 г., когато той изпада в забвение, породено от това, че е бил дворцов фотограф след 1905 г., свързан е с Германия и Франция, което било изключително неудобно в този период.

Освен снимки, в книгата ще присъстват текстове от д-р Андрей Захариев, който разглежда работата на Георг Волц от историческа гледна точка, и един текст на доц. Георги Лозанов за него като артист, художествен фотограф. „Фотографията прави всичко възможно да съхрани нашата история, а ние нехаем за нейната“ – думи на доц. Лозанов, които определят като че ли битието на Георг Волц.

Експозицията е посветена на Франсоаз Волц (1948-2017), внучката на големия фотограф, радетел за българо-френското приятелство и сътрудничество до последния си ден.

Снимки: © Георг Волц и предоставени от галерия „Синтезис“