Ден преди крайния срок за подаване на заявления за гласуване зад граница – 15 юни, бяха изпратени над 55 000. Едва ли до края на днешния ден броят им ще достигне постъпилите 87 216 преди предходните парламентарни избори на 4 юни. Според новите правила за определяне на изборните секции обаче, се очаква за извънредния вот на 11 юни да бъдат разкрити почти двойно повече изборни секции в чужбина – близо 800.
„Изборното законодателство се нуждаеше от промени, които да улеснят гласуването, но не бива да се мисли, че от около 1 милион сънародници в чужбина, които имат избирателни права, ще гласуват повече от 20-25%“ – коментира в интервю за предаването „Родина зад граница“ на БНР политологът Тончо Краевски.
Димитър Иванов е наш сънародник, който живее в Швейцария от 20 години. За този период броят на българите в страната е нараснал от 5000на 15 000. „Не сме класически емигранти. Ние сме мобилни съвременни български граждани, живеем в динамично време на мобилни комуникации и дистанционно общуване, което прави връзката ни с България неразривна“, казва той. „Тъй като живеем в уредени държави, ние виждаме решенията на проблемите у нас“ – е неговият отговор на упреците, че българите в чужбина имат неправилна представа за това какво се случва в родината.
Активната си гражданска позиция и интерес към политическия живот у нас Димитър Иванов изразява, участвайки вече 15 години в организацията на изборите зад граница. Той е глобален координатор на Мрежата на българските изборните доброволци.
„След 464 секции, които бяха отворени за изборите на 4 април, сега гоним 700-800. Заявления за откриване на секции се подават до 15 юни. По-големият брой секции ще доведе до по-висока активност. Много е важен периодът, в който се провеждат изборите. Юли е активният месец на отпуските и така част от сънародниците ни вече ще са в България. Ние вече усещаме трудности да намерим членове на секционните комисии по света. След Covid–годината вече може да се пътува със сертификати за преболедуване и ваксинация и така вероятно част от сънародниците ни в чужбина ще изберат да гласуват в България“, предполага Димитър Иванов.
Задължителния машинен вот също е препъни камък при организирането на изборите зад граница.
„ЦИК трябва да вземе решение дали с наличните машини се подсигурява гласуването само в България, тоест се мисли за поставянето на втора машина в някои секции или остават по една, а с останалите да се търси възможност да бъде покрита чужбина – коментира в интервю за БНР-„Хоризонт“ експертът по изборни системи Даниел Стефанов. – При едната ситуация осигуряваме нормален изборен ден, при другата – нарушаваме изборния кодекс.“
Дори да бъдат обезпечени секциите с машини, изборният ден би се превърнал в истински хаос, ако секционните комисии и избирателите не бъдат обучени как се гласува с машината и как се обработват резултатите. Затова, по думите на Стефанов, обучението им е добре да започне минимум две седмици преди 11 юли. Въпреки всички затруднения обаче, нито един метод за гласуване не бива да възпира избирателите да упражнят правото си на глас.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: архивПисател, преводач, журналист, представител на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, Милена Селими не спира да популяризира българската литература, култура, ценности и традиции. Едно от най-новите й професионални постижения е..
Още по-пъстър парламент очерта вотът на избирателите на предсрочните парламентарни избори от 27 октомври. Първоначалните прогнози вещаеха 9-партийно Народно събрание, но резултатите, които ЦИК провъзгласи след обработване на всички протоколи попариха..
Вот по инерция. Вот с последна капчица надежда, че утре всичко ще бъде наред и ще се чуем по изборен повод след четири години. Вот на огорчение от политиците, от нас самите, от други там, които не са гласували. "Нагласите са много..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..